Репортаж от концерта на SOLSTAFIR и KAYNO YESNO SLONCE

На пръв поглед концерт на банда като Solstafir в страна, където феновете още не могат да се наситят на Helloween, Hammerfall и Tarja, звучи (меко казано) като комерсиално самоубийство. Действителността обаче донесе приятна изненада – близо 300 души избраха да прекарат края на работния ден в голямата зала на клуб Mixtape 5. Изглежда истинските ценители на интровертното изкуство не държат да парадират с това в рамките на социалните мрежи, а предпочитат да демонстрират тихата си отдаденост на мястото на събитието.

Шоуто започна по график с родната етно-фолк формация Kayno Yesno Slonce, която въпреки явната си дистанция от тежката музика се радва на много добра популярност сред метъл феновете у нас. Водените от Веселин Митев (Isihia) музиканти успяха да преведат публиката през планини, гори, реки и да я пренесат в отдавна отминали времена, през които колелото на живота все още не се е въртяло с толкова безмилостна скорост. Съзерцанието и дълбокият размисъл, към които подтикват композициите на Kayno Yesno лесно може да обясни и факта, че групата е била избрана от самите Solstafir да открива концерта.

Появата на четиримата каубои (ако смятате това определение за пресилено, можете да разгледате нашата фотогалерия) от далечния остров съвсем очаквано предизвика ръкопляскания и викове от страна на множеството, които в последствие се преляха в откриващата Köld. Изумително е как исландците успяват да задържат вниманието на хората от тотално различен край на света с авангардните си парчета, изпълнени на древен, непознат език.

Още първите секунди на привидно спокойната Lágnætti доведоха до поредното вулканично изригване пред сцената. Моментите, в които Aðalbjörn извисяваше глас създаваха асоциация с гръмотевица от ясно небе, а тънкият хумор между различните песни скъси максимално дистанцията между мразовития Север и пламенния Юг. Преди началото на едноименната песен от предишния албум Svartir Sandar момиче от публиката съдейства на вокалиста при превода на заглавието й - „Черни пясъци", а той вложи нужното старание, за да го произнесе без грешка на български.

Недостижими и земни в едно, Solstafir отказаха да се скрият в бекстейджа преди биса и без капка драма информираха хората, че идва време за последните парчета от сетлиста им. Това бяха превърналата се вече в хит Fjara и дванадесетминутната епика Goddess of the Ages.

"Here I sing my song
But it won't be very long
Come and shelter me here from hell
This ain't no fun"

Какъв по-добър финал на вълшебната вечер, прекарана в компанията на онези, които без всякакъв свян разкриха пред нас душите си?