Репортаж от концерта на SKID ROW и DREG STARZ

7-ми юни се превърна в един специален ден, не само защото за първи път времето реши да бъде подобаващо за сезона и цял ден като по чудо не заваля дъжд. Не това обаче беше най-удивителното, а първата визита на легендарната американска глем банда SKID ROW. Мястото на събитието беше новият клуб Music Jam, който се намира в сърцето на София. За мен това беше първо посещение и тук ще вметна, че останах много впечатлена и приятно изненадана от начина, по който е преобразено мястото. Още от влизането си личеше, че нещата са направени с вкус и стил. А по-късно се убедих, че на качеството на визията, отговаря и качеството на звука.

За подгряваща група бяха избрани родните DREG STARZ , добре познати на публиката в почти същия състав от бандата Alley Sin, a 3-ма от тях се подвизават и с Eufobia. Солидният им бекграунд даваше заявка, че изборът е бил правилен, но представянето им надмина очакванията. Започнаха с песента Unleash the beast, последвана от Pay the $$$ и Love in 2 wayz. Чухме още Kings & freaakzz, Killing love machine, Crazy baby и др. По време на цялото си изпълнение те владееха почитателите и енергията им се усещаше във всеки звук. Преди да слязат от сцената ни зарадваха с Black witch и Empty heart / shut up bitch. От излизането си пред публиката в 19:55, до края на 45-минутния си сет, те не оставиха и секунда, в която феновете да скучаят. Всички се забавляваха и танцуваха в ритъма на авторските им парчета, а положителните коментари съпътстваха цялото им изпълнение, дори от тези, които не ги бяха слушали преди.

След кратка пауза за подреждане на сцената и оправяне на техниката, беше време за епичната среща със SKID ROW, която някои фенове бяха чакали 30-тина години. Под звуците на легендарната песен на Ramones - Blitzkrieg Bop, точно в 21:15, публиката посрещна бандата с нестихващи аплодисменти и скандирания. Slave to the Grind от едноименния албум, издаден през 1991, беше откриващото парче, което определено показа в каква посока ще се „движи” вечерта – пеене, танци и неспирно парти. Последва Sweet Little Sister от първия албум на бандата, издаден през 1989, след нея Get the Fuck Out и Big Guns, за да достигнем до една от кулминациите на вечерта, а именно изпълнението на 18 and Life, на което залата буквално изригна. Всички пееха с пълно гърло и показаха, защото българската публика е толкова обичана. Rachel Bolan поздрави феновете и каза, че е много щастлив че са тук най-сетне. Сподели, че на интервютата, които са давали през деня е срещнал много готини хора и изкоментира различните тениски, които вижда. Последваха Piece of Me, Livin' on a Chain Gang и Ghost, за която ZP Theart каза, че почти не е свирена на живо. След кавъра на Ramones - Psycho Therapy, дойде време може би най-чаканата песен от феновете - I Remember You, която донажежи атмосферата до червено. През цялото шоу игрите с публиката не спираха – както ZP Theart се бъзикаше с феновете, така и те се бъзикаха с него, отговаряйки на всяко скандиране, включително и на “stop”, на което той искрено се забавляваше. За съжаление на всички вървяхме към края на концерта, който беше белязан от Monkey Business и Makin' a Mess. Но естествено знаехме, че ще последва бис, затова когато групата се прибра, всички започнаха да скандират още по-силно. И се качиха отново в цялата си мощ, за да изпълнят We Are the Damned, In a Darkened Room и Youth Gone Wild. Думите на бандата, че това е един от най-добрите концерти, които някога са правили и определено ще се върнат отново, стоплиха сърцата на развълнуваните почитатели.

Имаше нещо магическо в този концерт, в цялата му атмосфера. Може би беше липсата на разстояние между бандата и публиката, може би беше щастието от тази дългоочаквана среща, или и двете. Но определено спомените, които тази топла юнска вечер остави у феновете, ще бъдат припомняни дълго време. Всички си тръгнаха доволни и усмихнати до уши, с надежда, че няма да чакат толкова дълго до следващата визита на енергичните и невероятни Skid row.