Репортаж от четвъртия ден на MIDALIDARE ROCK 2022 с участието на JUDAS PRIEST, UGLY KID JOE, THE DEAD DAISIES, FREEDOM CALL, SILENT WINTER

Всяко хубаво нещо, си имай и своя край. Да, за жалост бе дошъл и последния ден от Midalidare Rock Fest. По време на 4 дневния ни престой, всеки познат, който срещах, казваше колко е очарован от феста, мястото и атмосферата. Мисля, че ще се съгласите, за онази фестивална атмосфера, която от много отдавна ни липсва. Тази, която ти остава чувството, че си и на почивка и няма хаоса на забързаните ни по-големи градове.

Ден 4-ти беше като цяло белязан със закъснение около час, за това и повечето банди трябваше малко по-бързичко да го карат, за да се вместят в графика, до излизането на хедлайнъра на вечерта – Judas Priest.

Първи на сцената се качиха гърците от „Silent Winter“. Много добра power metal банда, с 2 албума зад гърба си. Група, която носи малко дъха на ранните Manowar. Може би най-вече, заради гласовите способности на Mike Livas, който напомня много на Eric Adams.

Бандата сложи начало на последния фестивален ден с „Final Storm“. Без много приазки, за които и нямаше време, чухме още 4 парчета, 3 от които бяха от последния им албум – „Empire of Sins“

Набързо сцената се подготви за Freedom Call, която може да се каже, че е любима на българския фен. Групата беше посрещната изключително радушно, заради което всеки от бандата не спря да се усмихва. По-късно и самата група изкара останалия фестивален ден сред публиката, като не отказваха и да се снимат с феновете си.

„Union of the Strong“, „Tears of Babylon“, „Power & Glory“ и „Far Away“, бяха само част от песните, които чухме. Един от ключовите моменти, от тяхното участие, беше преди „Metal is for everyone“. Chris Bay с целия си позитивизъм, отбеляза как сме се събрали да „празнуваме“, че сме на фестивал. Не воюваме помежду си. Слушаме хубава музика и сме обединени от това. Вижда едни мирни хора, обединени от любовта им към метъл музиката. И това е на всеки фестивал, на които са свирили. И колко хубав и мирен, би бил света, ако всички слушаха метъл. Което породи и одобрителни скандирания „Freedom Call“.

Последната песен беше „Land of Light“, с която немците си взеха довиждане и освободиха сцената за следващите поред.

Ugly Kid Joe за втори път в България! Не в София, както Whitfield Crane повтаряше, не че на някой много му дремеше, де. Разбираемо, че ще изпитват повечето банди затруднение с произношението на Мидалидаре или Могилово. И аз се затруднявах до преди известно време.

Знам че звездите на вечерта бяха Judas Priest, обаче изпълнението на Ugly Kid Joe беше повече от невероятно. Честно казано, за мен като изпълнение, енергия контакт с публиката, калифорнийците „откраднаха“ вечерта. Което ме наведе на мисълта, че е крайно време, тези „младежи“ да имат и заслужено хедлайн шоу. Може и в София, за да не се бъркат много.

Първите пени бяха -„V.I.P.“, „Neighbor“ и „ Panhandlin' Prince“, след които Crane слезе в публиката. Това се повтори на няколко пъти.

„Тhat Ain't Livin“ е и сингъл към предстоящия албум на американците - Rad Wings Of Destiny и звучеше доста обещаващо. Предстои да бъде издаден един много добър албум.

Нестихващата енергия на Crane (който навъртя сериозен километраж на сцената и около нея) и компания беше изключително заразна. И като диригент, под команда публиката скачаше когато той казваше, викаше когато той даваше знак (това важеше дори и за хората в тентата) или размахваше ръце, когато отново даваше знак. Както казах – много добър контакт с публиката

Някой от песните, които калифорнийците изпълниха бяха „Devil's Paradise“, „I'm Alright“, както и обожаваните „Cats in the Cradle“ и „Everything About You“. Накъде без такива класики?

На сбогуване, Crane сподели, че групата е от 16 май на турне и българската публика, до момента е била най-добрата. Дали това е поредната заучена фраза, която бандите казват във всяка държава, не знам. Но знам, че за всичко останало, групата беше истинска и сърцата.

The Dead Daisies излязоха на сцена малко след 20:40, в звездния си състав - Doug Aldrich, Glenn Hughes, съоснователите Brian Tichy и David Lowy.

Тук някъде, звукът се развали. Първо, беше доста увеличен, повече от необходимото и второ нещо някъде пращеше. Песните бяха леко неразличими.

Така или иначе, май на повечето това не им направи особено впечатление. Няколко поколения от различни националности се бяхме събрали в този ден. Имаше една възрастна двойка, седнали на столчетата си, от които се развяваше малко уелско знаме. Та въпросните хора, въпреки напредналата им възраст, буквално пощуряха в момента, в който Glenn Hughes и компания бяха на сцената.

А каквото и да кажем за Glenn Hughes, ще е малко. Гласът му е превъзходен и е толкова жив, и жилав, няма как да му се дадат 70 години.

Не случайно, Glen e и един от любимците на хард рок феновете у нас. От своя страна, пък той, не спираше да повтаря, че България притежава сърцето му.

Заради изоставането в графика, The Dead Daisies свириха около 45 минути. Няколко Purple-ски класики – "Mistreated" и "Burn", новите им сингли „Radiance“ и „Shine on“ и няколко песни от останалото им творчество. “Rise Up“ и „Dead and Gone“ от Burn It Down. „Long Way to Go“ от Make Some Noise и „Unspoken“.

 Не е тайна, че за много от феновете, кулминацията на фестивала беше именно появата на Judas Priest. Независимо, че групата е гостувала многократно у нас, вълнението на публиката беше голямо. Виждаха се хиляди почитатели с тениски на бандата, а в 22 часа, когато титаните стъпиха на сцената, Могилово буквално избухна. Още с първите акорди на “One Shot at Glory” всички пееха и скачаха. Сетлистът продължи ударно с “Lightning Strike”, а след нея чухме легендарните “You've Got Another Thing Comin' ”, “Freewheel Burning” и  “The Sentinel”, които ни върнаха в началото на 80-те и типичния за Judas суров звук.

Пътуването в тези славни времена ни доведе до една от кулминациите на вечерта, а именно изпълнението на любимата на всички “Turbo lover”. Чували сме парчето в какви ли не варианти, но разбира се, никой не може да го изпее и да накара публиката да го почувства, както Rob Halford. Посетихме и 70-те с незабравимата “Victim of Changes”, чието заглавие звучи актуално и днес, и една от любимите балади на публиката “Diamonds & Rust”. Малцина знаят, че песента всъщност е кавър, но изпълнението на Judas е толкова емблематично, че със сигурност е по-известно и обичано от оригинала. Какво е един титаничен концерт без гвоздей на програмата? Щом започна “Painkiller” нямаше човек в околовръст от няколко километра, който да не скача, пее и куфее. 

След това главоразбиващо изпълнение беше време групата да си даде кратка почивка, но всички знаехме, че ще се върнат отново и ще има бис. Въпреки това публиката контролно викаше за още и скандираше името на любимците си. Последвалите 4 парчета изстискаха  последните сили на почитатели, които нямаха време да си поемат нито глътка въздух между едни от най-известните и обичани класики –  “Electric Eye”, “Hell Bent for Leather”,  “Breaking the Law” и “Living After Midnight”. Rob Halford благодари на феновете, че толкова години продължават да защитават вярата и след час и 20 минути сет, групата се прибра, оставяйки публиката в екстаз.

Очаквахме да чуем още поне 2 песни тази вечер, но не смея и да си помислям да се оплаквам. Изпълнението им беше не само музикално, но и визуално изживяване, наситено с много декори, светлинно шоу, ефекти и костюми. Чест и огромно щастие е, че имахме възможност да наблюдаваме на родна земя турнето на една от най-великите групи, посветено на 50-годишнината им на сцена. 50 години? Как само звучи това! Толкова внушително и в същото време ни кара да се замислим, че любимата музика е по жива от всякога, и докато има хора като Rob Halford и компания, тя ще живее вечно!

С изпълнението на легендарните Judas Priest, Midalidare rock 2022 завърши. Фестивалът донесе на над 30 хиляди фенове невероятни емоции, които ще се помнят дълго. Добрата организация, усещането за свобода и близка връзка с природата, отвъд големия град, допринесоха Могилово да стане новото любимо място на българските метъл фенове. Надявам се да се превърне в кътче с традиции, където да се срещаме още много години и да слушаме хубава музика.

Автори: Илияна Чоевска, Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

Вижте още: