Paradise Lost са от онези банди, за които се пише и лесно, и трудно. В моя случай причината е повече от тривиална – силна емоционална обвързаност. Никога не съм крил, че тази група отвори съзнанието и възприятията ми за екстремната музика, затова и посрещам с шеметен трепет всяка поява на британците на родна земя. Съдбата на този концерт не бе от най-леките, бидейки отлаган няколко пъти. Логично, сянката на съмнението, че събитието ще се състои ме тормозеше до последно, но в крайна сметка всичко се случи повече от чудесно и Paradise Lost отново покориха българската публика.

Организаторите от Радио Тангра Мега Рок предвидиха една малка изненада, добавяйки роден съпорт към шоуто, в лицето на сайкъделик/прог-рок триото Heptagram. Основан като отроче на мултиинструменталиста Даниел Иванов, проектът се развива до днешната му форма, включваща басиста Калоян Михалев и Борис Милеванов зад барабаните. Зад гърба си Heptagram имат три албума, които представиха в близо 40-минутен сет. Триото се представи повече от великолепно – вълшебни инструменталисти, които стояха съвсем на място въпреки стиловата разлика между тях и Paradise Lost. Композициите на Heptagram са изпълнени с настроение, разливат се със завидна лекота и лакътушат като лек пролетен вятър със своите ефирни, галещи мелодии и пусираща ритъм секция. Гласът на Даниел не е водещ, той сякаш се слива с останалите инструменти в съвършена симбиоза и излиза на преден план на точните места, за да затвърди впечатлението за страхотен композиторски усет. Лекотата, с която тримата поднасят музиката си е завидна. Сетът им е озвучен доста добре (поне от мястото, от което ги гледам и слушам, ми позволява да се насладя в пълна степен) и Heptagram поднасят стегната селекция от композиции. Докато ги слушам и наблюдавам, в съзнанието ми минават мисли за тънкия и елегантен усет на организаторите да подбират подходящи (и изненадващи) банди за своите събития. Изпълнението на Heptagram неустено приключва пред одобрителните възгласи на все по-сгъстяващата се тъпла в претъпкания клуб “Mixtape 5”.

Часовникът е ударил 21:00 преди съвсем мъничко и след кратко интро, петорката от Халифакс (добре де, четворка и един постоянно усмихнат финландски палавник) стъпват на сцената. Началото е страхотно – емблематичната “Embers Fire”. Побиват ме тръпки на удовлетворение и същевременно умиление. Първите акорди на “Embers Fire” ме връщат към миговете от детството, когато попаднах в прегръдката на величествения готик метъл на британците, превърнал ме в техен фен до гроб. Отправям взор пред сцената, а там гласовете на екзалтирани фенове съпровождат напевите на Nick, който е в отлично настроение от самото стъпване на сцената. В продължение на целия си сет Paradise Lost демонстрират страхотни класа и майсторство, сякаш незабелязващи малките технически пречки, които спорадично накъсват звука. Музикантите са подбрали селекция от парчета, ситуирани в по-късното им творчество. Актуалният албум “Obsidian” е представен от “Forsaken”, “Serenity”, “Darker Thoughts” и “The Devil Embraced”, “Blood & Chaos” ни праща към “Medusa”, а от “The Plague Within” чуваме “No Hope In Sight” и “An Eternity Of Lies”.

На сцената монументалният китарен звук, изкован от маестро Greg Mackintosh и Aaron Aedy, бива частично разкъсван от пулсиращия бас на Steve Edmondson, а Nick Holmes умело вплита тежки и напевни вокали. Групата демонстрира, че се намира в повече от великолепна форма и с напредването на вечерта доказва, че е зажадняла за позитивни концертни емоции също толкова много, колкото и ние самите. Разходката във времето продължава назад към далечната 1991-ва година и към парчето “Eternal” от емблематичния шедьовър “Gothic”. Намигването към легендарните албуми продължава с “As I Die” и “The Last Time”, а изпълнението на британците включва и абсолютно задължителните “One Second” и “Say Just Words”. Песните се редуват една след друга в страхотен баланс, доказващи, че Paradise Lost са отличници в това да задържат вниманието върху себе си през цялото време на изпълнението си. Първата част от него приключва с тежкотоварната “No Hope In Sight”. Минути по-късно квинтетът отново е на сцената, за да престави още три парчета, сред които хитовото “So Much Is Lost” (каква приятна изненада) и “Ghosts” от последния албум. С него идва и края на поредния великолепен концерт на британците у нас.

Огромни благодарности и безкрайно уважение за организаторите, които заради своята упоритост превърнаха това събитие в реалност. Събитие, което освен всичко друго, ще се запомни и с това, че бе разпродадено напълно. За нас феновете остават прекрасни мили спомени за една магична вечер, която ще ни държи в еуфория доста дълго време.

Embers Fire
Forsaken
Blood And Chaos
Faith Divides Us – Death Unites Us
Eternal
One Second
Serenity
The Enemy
As I Die
The Devil Embraced
The Last Time
An Eternity Of Lies
Say Just Words
No Hope In Sight
Darker Thoughts
So Much Is Lost
Ghosts

Автор: Тодор Красимиров
Снимки: Никола Петрас

 

 

Вижте още: