Gefle Metal Festival (накратко GMF) се състои в град Йевле на около 200 км от шведската столица Стокхолм.

През 2023г. събитието се провежда между 13 и 15-и юли.
Самият фестивал е, може да се каже, средно голям и успява да привлече около 20 000 ценители на тежката музика за трите дена.
Има три сцени, две от които са големи и се намират на открито, както и една закрита с по-малки размери (и съответно трибуна на групи с по-нисък статус на популярност).

Сцените са кръстени съответно: Goat stage - най-голямата, Fire stage-втората по големина и най- малката, която е зала носи името Gas stage. Тази година на изданието на трите сцени се изявяват 38 групи.

Естествено, във фестивалната цона има и голям терен, изпълнен с различни видове храни и напитки (безалкохолни), както и няколко бара, от които може да се закупи студена бира... или сайдер, към който посягам аз в случая... Там наливат и джин, и водка.

Винил маниаците също имат възможност да посетят традиционните за всеки метъл фест щандове... Тук домакините са поканили I HATE Records и TPL Records и други... За суетните има и сергийки с накити, а пък ако сте трапър може да си оформите брадата при пичовете, които предлагат козметика за бради.

Не на последно място, готина допълнителна екстра е възможността за закупуване на допълнителен ВИП пропуск, при притежанието на който ви се дава възможност да релаксирате на спокойствие в специално отделената VIP зона, където даже може да си направите татус при една позната предимно като музикална фигура – тази на басиста Alexander Impaler (Firespown, Naglfar... екс-Necrophobic).

Да не забравя да спомена, че резбира се, GMF приема гости и в специално създаден палатков лагер. Ако сте от тези, които си падат по преживяването с престой на палатки, то имате 30 минути пеша до временния си дом (30 минути, но в трезво състояние...!) Иначе мястото е на около 2 -2.5 км от фестивалната зона.
И така, след тази кратка интродукция за фестивала GMF, нека отделя време да драсна и няколко реда за бандите, които взеха участие през 2023г.... и по-специално, на онези от тях, към които имах интерес самата аз (и Даро, с който пишем репортажа заедно) и успях да видя на живо.

График за 13.07

GOAT STAGE

14: 00 Nervosa
16: 00 Naglfar
18:15 Dark Angel
21: 00 Amon Amarth

FIRE STAGE

15:00 Crystal Viper
17:15 Aura Noir
19:45 Alcest
22:45 Dark Funeral

GAS STAGE

17:00 Eradikated
18:00 Offerblod
19:00 Sylvaine
20:00 Gadget
21:00 Kvaen
22:00 Defacing god

 Първи ден – 13 юли! Започваме... Програмата за четвъртък е от 14.00ч до полунощ. Ден с банди, изпълненията на почти всички от които, искаме да видим. Така че минах дневната проверка още в 13.00ч, хвърлих по едно око на мърч масите и в 14.00ч вече бях пред Goat stage, където на сцената точно по график се качваха Nervosa. Бандата е добре позната на посетителите на фестивала, където бразилките се представиха преди години, - още в оригиналния си състав като трио и тъкмо набиращи скорост. Сега са в нов състав и в тази им конфигурация ги гледам за първи път. Предвождани от, вече заемащата позицията на фронтдама, Prika Amaral и вече като интернационална банда, те започват сета си с Perpetual Chaos. Гордостта на българските метъли Михаела Найденова блъска барабаните здраво и видимо хич не се затруднява да изкара енергичните траш дръм партии... („Браво! Напред и нагоре, ти си нашата гордост!“, добавя доволен Даро)„Kings of Domination“ е песента, с която дамите от сцената продължават да ни налагат, яко бой! Не очаквах Prika да се справя толкова добре с вокалите, имайки предвид че доскоро беше само китаристка в групата и пускаше тук-там някои бек вокали. Интересен факт е, че настоящ мениджър на бандата е сънародникът й Guilherme Miranda от Entombed AD, Krow, Dieth. И ето я Prika с яка тениска на Entombed AD на сцената. Пускаме ви и снимков материал където да видите въпросния тишърт за справка, а ето ви и пълния сетлист на Nervosa:

Perpetual Chaos
Kings of Domination
Genocidal Command
Death!
Kill the Silence
Venomous
Guided by Evil (с Guilherme Miranda като гост вокал в студииния запис)
Endless Ambition
Under Ruins

Даро: След „невротичките“ с няколко приятели се отправяме към Fire Stage, където трябва да започнат Crystal Viper. Crystal Viper съм чувал само като име и не са ми познати. Предполагам, че ще е някакъв паур метъл, но се оказвам приятно изненадан. Групата много ми напомня на щведите Mystik и като музика, и като вокали. Както казах, до този момент нямах никаква информация или идея, що за група са, но оставам доволен как забиват. Няма да предоставям сетлист, защото не познавам песните им и заглавията, които включиха в сета, но определено си заслужава да бъдат чути и видени, да знаете. Особено феновете на традиционния хеви метъл в духа на 80-те, какъвто е и техният стил. След близо един цял час класически хеви е време отново да презаредя със сайдер... Защо пък сайдер ли!? Ами защото тази година бирата тук не ми хареса на вкус и даже си мисля: дано това да е единствената година, в която на феста ни сервират тази марка бири.

С напитка в ръка и добро настроение тръгвам пак към голямата сцена, на която за разлика от времето, което си е доста горещо се качва една студена, та чак ледена банда - Naglfar.
Подобно на Кристалните пепелянки, и за тези нямам много идея какво ще се случва на сцената, като единствено знам, че свирят блек метъл. След като давам ухо на няколко песни, вече имам мнение и то е, че съм на 50/50 процента дали стават или не... Май трябва да ги прослушам по-внимателно, когато имам време. Определено любителите на блек жанра ще ги оценят по-добре от мен.
След тях на огнената сцена излизат Aura Noir, които съм имал кефа и щастието да гледам на живо няколко пъти. Група, която всеки блек/траш фен би трябвало да знае и харесва. Без да претендирам, че знам всичките им песни, мога да твърдя със сигурност, че изкараха най- големите си хитове като Condor, Black thrash attack, Merciless.

След тази куфня сме загрели добре и настъпва часът на класическите траш фенове с групата на „швейцарския дръм часовник“ Gene Hoglan, а именно Dark Angel. Публиката е надъхана за пого и се започва една въртележка, която не спира до самия край на сета им. От време на време групата пуска някой друг майтап между парчетата, има настроение. Сетът е съставен само от класики!

We Have Arrived
Time Does Not Heal
Never to Rise Again
No One Answers
The Promise of Agony
The Burning of Sodom
Merciless Death
Darkness Descends
Death Is Certain (Life Is Not)
Perish in Flames

След края на шоуто на Dark Angel сме потни и направо обезумели от клането, което ни спертнаха. Решавам да си почина и така се засичам с колеги от други медии и в сладки приказки пропускаме Alcest.

Връщам се за Kvaen и Amon Amarth. Нали знаете как е, когато си на фестивал, често се налага да избираш между различни банди, които да видиш по различните сцена, банди, чиито изпълнения се застъпват тук и там, защото са по едно и също време.

Избирам да видя първо краткия сет на Kvaen и реално това ще е единственото ми посещение на Gas Stage за този първи ден на приключението GMF23. Kvaen са блек/паган с доста спийд метъл елементи, имат издадени два албума, съответно Funeral Pyre (2020) и The Great Below (2022). За краткия си сет от около 40 минути Kvaen подбира добра комбинация от парчета и от двете издания в дескографията на този реално едноличен проект. Препоръчвам ви да се запознаете с този интересен проект, който Jacob Björnfot стартира през 2019 г и сега събира музиканти за концертните изпълнения, сред които музиканти между другото, е и бившия барабанист на Amon Amarth Fredrik Andersson...

Та, съвествам ви да ги уважите на живо, ако ви се отдаде възможност, не са за изпускане..

От доста време съм изгубил интерес към Amon Amarth, но си признавам, че харесах шоуто, което направиха. Бих казал, че беше нещо от сорта на това на Iron Maiden – мащабни декори, пироефекти и т.н., но това на шведите тук е с викинг мотиви. Определено се изкефих на концерта, но по едно време май се отегчих и вероятно затова ми се стори прекалено дълъг (па макар и вече да бях си съкратил цели 40 минути от него, защото закъснях с предвижването). Дори и да не съм им фен, не мога да отрека професионализма и високото ниво, на което са се изкачили... А това се постига с доста работа.

Guardians of Asgaard
Raven's Flight
The Great Heathen Army
Heidrun
The Pursuit of Vikings
Death in Fire
Deceiver of the Gods
Put Your Back Into the Oar
Find a Way or Make One
The Way of Vikings
First Kill
Shield Wall
Raise Your Horns
Twilight of the Thunder God

Последната група за вечета са други местни герои Dark Funeral.
Стартират със супер дълго и досадно интро от близо 10-15 минути, в което чувам само тракане на вериги и нищо друго.

Бандата излиза най-накрая... Забелязвам, че са статични като сценично поведение. Но пък като цяло, си правя извода, че съм ги отбягвал незаслужено последните 20 и повече години. Стегнати като музиканти и предлагащи ок вокали, които не са дразнещи. А иначе, се присещам за изжинявото с тях в България и предполагам много хора у нас все още си спомнят с умиление концерта, който направиха в Каварна преди време. Дано да се завърнат.

Текст и снимки: Дарин Шильов и Анна Ериксон