Да, знам че минаха над 10 дни от този концерт, но никога не съм държал да пиша веднага или даже изобщо след събитие. Концертът на ENFORCER обаче остана в съзнанието ми доста след като изпратихме групата и затова реших да драсна тези няколко реда. И както си знаете всякакви прилики с лица, събития и факти са изцяло случайни.

Хубаво е в България да имаме такива събития и да посрещаме музиканти от цял свят. Хубаво е и след тези събития да си даваме сметка за това, къде се намираме на “световната музикална карта”. В близките седмици около концерта водих доста дискусии и спорове за това защо, групи не идват у нас. Защо минават през Румъния, Гърция и ни прескачат, а други пък не пропускат. Част от тези неща засегнахме и с Olof от ENFORCER в интервюто, което направих седмица преди да дойдат (прочети). Нека обаче не се отклоняваме от темата на статията. ENFORCER гостуват у нас за първи път! Една от най-влиятелните млади групи най-накрая свири на родна сцена. Това е голяма изненада, защото в близките години ни заобикаляха като лайнян вестник на спирката на Централна гара. Е крайно време беше да видим и ние група от този ранг. Времето в наши дни е доста относително нещо, защото мога да се закълна, че беше вчера когато излезе “Diamonds”, с който шведите размътиха сериозно водата в метъл средите. Добре де по-отдавна беше, ама .. 15 години направо е удар в слабините. От тогава ENFORCER всъщност много гордо държат глава над водата с цели 6 албума, последният от които носи името “Nostalgia” и излезна преди 2 години. Макар и сравнително млада банда те са направо ветерани що се отнася до турнета, концерти и най-трудното нещо “да бъдеш група”.  През последните 10 години основна фигура си остава фронтмена Olof Wikstrand, но макар и заместници останалите музиканти остават достатъчно дълго в състава. Братът на Olof - Jonas, който се подвизава зад барабаните, все по-рядко си позволява да пътува с групата заради семейните си задължения. Така обаче в София успяхме да посрещнем Fabio Alessandrini известен с работата си в Annihilator, Bonfire и не на последно място с родните Project Arcadia. 

И така заветната дата 4 март дойде и пред Live & Loud вече са се събрали известно количество хора, които търпеливо чакат отварянето на вратите на клуба. В уречения час и това се случва, а малко по-късно на сцената се качват и унгарците от Türböwitch. Много обичам да изненадвам себе със съпорт бандите без да съм ги чул предварително. Сега изненадата беше много приятна. За полагащите им се около 40 мин сценично време Türböwitch стабилно наместиха прешлените на публиката и със сигурност спечелиха нови фенове с безкомпромисният си спийд траш. Момчетата имат два дългосвирещи албума в дискографията си и съвсем приемливо насочиха вниманието ни с песни предимно от последния “Fullmoon Liquorthropy”.  Можем да бъдем сигурни, че съвсем скоро ще ги видим отново на самостоятелен концерт у нас.

Наближи и часът за шоуто на ENFORCER. Дори в този момент все още идваха фенове във вече прилично пълният клуб. С гръм и трясък началото беше дадено точно в 21:30 с “Destroyer” и “Undying Evil” от също така култовия албум “From Beyond”. Ако е имало момент, в който сте се запитали кое пък им е толкова специалното на ENFORCER, значи наистина не сте били на такъв концерт! Групата свири със завиден хъс и заразяваща енергия. Просто няма как да седите на едно място и да гледате в една точка. Тази първична енергия и този контакт с публиката, който сме виждали само във видеа на Judas Priest,  Iron Maiden  W.A.S.P. и др. от 80-те.

Докато гледах как тези 4 ма младежи направо сцепват на сцената си дадох сметка, колко важно е да си отдаден и да вярваш на 100% в това, което правиш. Всеки компромис е крачка назад. Замислих се и кога ли в България ще имаме група от този ранг. Група, която ще изглежда на сцената така, сякаш мястото им винаги е било там. А не сбирщина шушляци, които се събират да дрънкат в събота. Група, която ще има собствена представа за звук, визия, мърчандайз и дори онлайн присъствие…. Помислих още малко и си дадох сметката, че вероятно никога. Примери няма да давам, за да няма и обидени. 

Та докато аз си бленувам и съм потънал в размисли, на сцената швеЦите направо изкъртват. От албума Nostalgia чухме едва три песни “Unshackle Me”, “Coming Alive”, и едноименната “Nostalgia”. За сметка на това пък имаше и абсолютно задължителни фен -фаворити като “Undying Evil”, “Running in Menacе”, “Mesmerized by Fire”, “Take Me Out of This Nightmare” и др. Чухме и страхотна интерпретация на “Die Young” на Black Sabbath и по абсолютно 80-тарска формула - дръм соло на Fabio и китарно соло на Jonathan Nordwall.

С края на официалния сетлист дойде и любимият на всички момент, когато групата ни казва колко сме яки и ни лъже, че си тръгва. Всички знаем, че това не винаги е вярно. ENFORCER разбира се върнаха на сцената за две последни резачки, а именно “Katana” и “Midnight Vice” .

И това е! Както казах този концерт ме накара да мисля с дни за всичко, което се случва и не се случва у нас. Адмирациитe отиват отново при Викс и Live & Loud, който пореден път рискува и кани актуални и интересни групи. Това което ме изненада неприятно е слабия медиен интерес към такова събитие. Дори най-добре познатите ни, най-големи и най-велики и посещавани сайтове (кръстя се и целувам икона в момента),… някак си не отчетоха това събитие. Не искам и да звучи, като “мерене” или сочене с пръст.  Но потърсете някъде информация или снимки от този концерт. Намерихте ли? Имам време да ви изчакам.

Автор и снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: