Репортаж от концерта на BIOHAZARD, ONYX, SWORN ENEMY, LAST HOPE, DRS+

27 юли, лето Господне 2026. Долината на Божия съд се явява Vidas Art Arena. А ние,грешниците земни, oще не подозираме какво ще ни се случи. Докато се насочвам към Борисова градина, разпознавам сред тълпата кой е в моята посока – едри, гологлави, татуирани мъжаги с широки панталони, мацки с oversize тениски и всякакъв алтернативен народ се стичат към мястото на събитието. Което се оказва почти фестивал – пет групи от хип-хоп и метълкор сцената, събрани под надслова “Judgement Night of Sofia” – по името на едноименната песен от легендарния 90тарски саундтрак. Концертът е част от европейското турне на Biohazard в подкрепа на албума Divided We Fall и събира на една сцена оригиналния състав на легендарната нюйоркска хардкор банда, но само за София участват и Onyx.

Първи на сцената излизат DRS+ - съвместният проект на DRS и Нокаут. Първото, което ми прави впечатление, е тениската на Onyx на единия от изпълнителите. Bro culture тук е властващият закон, а солидарността между бандите служи като спойка за феновете на старата рап сцена. Които се знаят по прякори, знаят текстовете на DRS наизуст и какво е нужно, за да се получи едно добро парти. Бандата зарежда хит след хит, сред които “Нокаутскит”, „Водя курс“ и „Топ тен“. На два пъти настроението е помрачено от спирането на тока, въпреки че изпълнителите пробват да рапират и без микрофони. Към края те посвещават едно от парчетата на Гъзара – починалия вокал на Нокаут, с което сетът им приключва в леко мрачни нотки.

Време е за второто изпълнение на вечерта - чудесен избор в лицето на Last Hope – банда с дългогодишна история и безкомпромисен хардкор звук. Българите откриват с две парчета от предстоящия им да излезе през 2027 година нов албум, след което зареждат класики като “My Own Way” и “Last Hope”. С желязното си сценично присъствие и вярната подкрепа на дай-хард феновете те качват градуса на вечерта и затвърждават статуса си на една от най-уважаваните групи от българската хардкор сцена.

За съжаление, прекарвам по-голямата част от сета на последвалите Sworn Enemy на километрична опашка за бира. Тук отчитам единствения недостатък на иначе зловещо добрата вечер – жадните сме стотици, местата за бира са две. Затова много от нас правят единствения рационален избор – товарят по две бири в ръка като нелепи сервитьорки на Октоберфест и се клатушкат обратно към мелето, пък каквото оцелее. Звукът се е втежнил, публиката се е сгъстила и вече се забелязват наченки на мошпит. Метълкор пичовете от Щатите удрят с агресивни рифове, директна енергия и, със самочувствието на ветерани, подхранват глада на феновете за по-тежък звук.

Иде ред на едно от най-влиятелните имена в хип-хоп сцената от 90те – Onyx. Връзката между тях и Biohazard е изградена през годините върху приятелство, съвместни проекти и общия дух на двете сцени, който промени тежката музика завинаги. Пред нас излизат двама от най-разпознаваемите членове на бандата – Fredro Starr и Sticky Fingaz, пословични с лудите си изпълнения наживо. Някои от членовете на формацията се катерят до върха на сцената, от което ми се изправя косата, не спират да подскачат и да се мятат по оборудването. Сред класики като „Slam“ и „Throw Ya Gunz“ (“Slam” даже я изпяват два пъти, което ме навява на мисълта за различни субстанции), бандата не пропуска да отдаде почит на заминали си членове от култови банди от двете сцени – Sick of It All, Beastie Boys и DMX. Финалът на Onyx идва с „Last Dayz“, след което с нетърпение очакваме кулминацията на вечерта.

Biohazard са пресечната точка между на пръв поглед несъвместими култури от 90те – хип- хопа, метъла и хардкора. Изпълнението им ме връща във времената, когато фенове на различната музика – метъли, хардкор kids, скинове, пънкари, се събирахме заедно в един култов бар в родния ми град, пускахме музиката си един на друг и между нас имаше уважение и респект. Малко по-късно дойдоха разцепването, наркотиците, чалгата и ню метъла и тези среди се промениха (извинете за лиричното отклонение). Зад тежкия звук и социалните послания на Biohazard стои идеята за общност и разбиване на границите между отделните сцени. Ако тук паднеш в мош пита, знаеш, че някой ще ти подаде ръка. А мошпитове има непрекъснато, богато насърчавани от от началото до самия край на шоуто от Evan Seinfeld, Billy Graziadei, Bobby Hambel и Danny Schuler.

Сетът на Biohazard преминава през някои от най-разпознаваемите песни в историята им - „Urban Discipline“, „Shades of Grey“, „Wrong Side of the Tracks“, „Five Blocks to the Subway“ (фаворит на вечерта), „Punishment“. Към тях прозвучава и изненадващ кавър на Bad Religion, който допълва вечерта с още една връзка към корените на хардкор и пънк сцената. Неминуемо към края на концерта излизат и Onyx, за да изпълнят съвместно с Biohazard „Judgement Night“, където вече всички знаем текста и всички сме във въздуха. Бандата ни подканя да се присъединим на афтърпартито в Строежа, което е организирано за рождения ден на китариста Bobby Hambel. И да, пеем Happy Birthday To You. Biohazard затварят вечерта така, както подобава на легенди - с безкомпромисен звук, енергия и уважение към корените. Истинските банди не губят никога силата си с времето.

Нощта приключва весело, след като в тъмницата в Борисова градина се срещаме с фенове, които се изтеглят от концерта на Slaughter To Prevail, приключил в същия момент, и тези от мача ЦСКА-Ботев. Както и с една много сладка заблудена двойка, тръгнала от Гърция за съседния концерт, но озовала се погрешка на предната редица на Biohazard. Не съжаляваха изобщо, светлина да озари пътя им наобратно, амин.