Репортаж от концерта на KAMELOT и THE SILENT WEDDING

Хем е много яко, че сядам да пиша за едни от любимите си групи, хем не чак толкова.

Якото е, че усещам как имам какво да кажа и се надявам да успея да предам емоцията си от концерта качествено. Лошото е, че вероятно може да звучи пристрастно, а дори и малко скучно. Но това е положението.

А каква е причината, поради която реших да ви занимавам с моите съчинения, вместо просто да си цъкам там снимките? Концертният сезон вече е в разгара си и, както са се подредили планетите, в рамките на една година ще видя всички значителни за мен банди. А те не са малко. Нещо, което доста рядко ми се е случвало в рамките на една година. Kamelot, разбира се, са една от тях, а гърците The Silent Wedding, които видяхме като съпорт, заслужават всяко внимание.

Преди да се разхвърлям в писане за концерта, смятам, че е важно да ви разкажа как се запознах с тяхно величество Kamelot. Те навлязоха в полезрението ми, когато съдбата ме събра с едни изключително интересни пичове и девойки от форума на Metal-World. Бяха много интересни и доста различни времена. Нямаше Facebook, но имаше mIRC, ICQ и MySpace. Правеха се форумни срещи всяка събота, а вечерта завършваше в някоя бирария, където се обсъждаха новоизлезлите албуми и тези, които тепърва щяха да излизат. Общо взето, сядахме очи в очи и говорехме за яка музика. Нещо, което отдавна вече не се прави. И това е тъжно.

Та, освен пиенето на бири и дискусиите, тъй нареченият „екип“ на форума и сайта разпределяше промо дискове с музика на хора, които да пишат ревюта за албумите. Да, музиката предимно беше на физически носители, въпреки че MP3-ките вече бяха на мода. На мен ми се стори доста интересна идея и у мен попаднаха някои заглавия, за които евентуално да пиша, а и да чуя нещо по-интересно. Така всъщност започнах да пиша изобщо, а и се потопих в океан от нова музика. Сега е моментът да се извиня на Христо Гошев за всички неграмотни простотии, които съм му пращал да публикува, но именно чрез този сайт и форум наследих тази страст към нова музика и концерти.

Та, сред попадналите заглавия беше и „The Black Halo“ на Kamelot. Вече не помня какви ревюта съм писал тогава, но помня вечерта. Седях на дивана у нас, слушах албума в малките часове на един топъл ден и се чувствах като блъснат от метрото — което по онова време още беше само една линия и стигаше до метростанция „Сердика“. Чувството, че откриваш нова любима група, е особено. А когато това се случи с актуалния им албум и знаеш, че тепърва имаш цяла дискография за разравяне, е направо велико. Особено когато албумът е „The Black Halo“.

Веднага се проверява дискографията на групата и започва едно търсене на албумите им в eMule и Soulseek. Торентите станаха модерни после! Така пред мен се разгърна една вселена от епичен и първокласен пауър метъл.

Буквално нямаше слаба песен. Който и от албумите да тръгнеше на плейъра, оставаше там за месеци напред. Великолепните китарни мелодии и композиции на Thomas Youngblood и неподправеният глас и мрачна визия на Roy Khan бяха гаранция за качество. Даже направо се чудя защо ви обяснявам за „Epica“, „Karma“ и „The Fourth Legacy“, при положение че това е задължителен материал за слушане.

Превъртаме 20 години и се връщаме на момента, в който посрещаме Kamelot в България за седми път. Това, разбира се, ги прави доста добре познати на българската публика. Шоуто в София беше с една идея по-специално, тъй като ги посрещнахме в обиколка извън регулярното им турне и не бяха част от лайнъпа на фестивал, където обикновено са със съкратен сетлист. Към това обаче ще се върнем след малко.

Преди това на сцената посрещнахме атиняните The Silent Wedding. Те също не са изцяло чужди на българската публика, тъй като бяха част от Midalidare Rock 2024 (снимки / репортаж), а моето приятелство с тях датира от гостуванията им с Dennis Stratton като част от Maiden uniteD.

Гърците имаха 45 минути сценично време, за което успяха да покажат на българската публика това, на което са способни. Не е тайна, че в Гърция има страхотни групи, а The Silent Wedding са безспорно доказателство за това. Веднага прави впечатление, че те имат свое собствено звучене, благодарение на специфичния оперен глас на Marios Karanastasis. А вероятно сте били в клинична смърт, ако не сте забелязали или усетили чудовището зад барабаните — Renos Lialioutis.

The Silent Wedding наблегнаха на последните си два албума в сетлиста, като от Ego Path успяхме да чуем „Stealing the Sun“, „The Sea of Fate“, „Time of Darkness“ и повлияната от Game of Thrones „Song of the Dead“. Ще се повторя за стотен път, че The Silent Wedding са една от онези гръцки групи, на които трябва да обърнете внимание. И силно се надявам да ги видим скоро отново у нас.

Време е да посрещнем и Kamelot за седми път в България. Roy Khan напусна групата преди 15 години, но заместникът му Tommy Karevik се справя повече от блестящо. Статистически погледнато, Tommy вече има повече години стаж в групата, отколкото Khan. Сравненията обаче са неизбежни. Аз ще ги оставя за края и ще гледам да обобщя мислите си малко... че усещам как мисля за едно, а пиша за друго.

Съвсем по сценарий и без изненада Kamelot започнаха концерта си с „Veil of Elysium“ и ни върнаха към „Ghost Opera: с маршовата „Rule the World“. По-нагоре споменах, че сравненията с Khan са неизбежни. До преди няколко седмици ми беше много трудно да ги разбера, но...

Сега се сетих, че ви дължа един репортаж. Миналия месец пътувахме и гледахме концерт на Roy Khan в Солун, където сетлистът се състоеше само от песни на Kamelot. Тогава си дадох ясна сметка за разликата. Но да не размивам повече репортажа. Ще вмъкна името на Khan само още веднъж и ще се постаря да имате и този закъснял репортаж скоро.

Българската публика все пак успя да го види като част от Kamelot през 2008 г. Вероятно много от вас нито помнят, нито пък са били на този концерт. Събитието тогава беше организирано от Стоян и Теа от ABV Pro / Force Of Rock, които днес също са в публиката, но като фенове. През годините съм се замислял колко много имена са идвали в България за пръв път благодарение на тях. Концерти, които тогава правеха със собствени усилия и почти винаги заради собствено удоволствие: Kamelot, Sabaton, Gamma Ray, Firewind, Epica, HammerFall, Circle II Circle, Iced Earth и много, много други. Само любов и респект за вас!

Отново отпивам от кафето, опитвам се да си събера мислите и да се сетя докъде стигнах... А, да — Khan! Ами вече не е в Kamelot. Това не е новина. А Tommy Karevik е най-доброто, което можехме да получим за тази група.

За разлика от повечето хора тук, аз успях да гледам и последния концерт на Kamelot с Roy Khan — на Sziget 2010. И това беше едно от най-неприятните концертни преживявания, които съм имал с любима група. Не защото песните бяха лоши, а защото на сцената се усещаше, че тези хора вече не могат да се понасят. Нямаше радост, нямаше химия, нямаше бисове. След края Khan хвърли стойката на микрофона и изчезна зад кулисите. Няколко дни по-късно новината за напускането му вече беше факт.

Затова Kavarna Rock Fest 2012 (репортаж / снимки) беше важен момент. Един от първите концерти с Tommy Karevik. Чухме го още на саундчека и в момента, в който се обади, сякаш камък ми падна от гърдите. Kamelot щяха да оцелеят.

Отново се пляскам през челото и си давам сметка, че ви говоря за Kavarna 2012, вместо да се концентрирам върху сегашния концерт. Поглеждаме отново сетлиста, който изглежда съмнително кратък. Както каза Гери, наблегнали са на „старите нови неща“. Преведено: чухме четири парчета от албума Haven от 2015 г., а от новия албум „The Awakening“ се отчетоха само с „One More Flag in the Ground“ и „New Babylon“.

Аз имам един много любим термин — „женското присъствие“ в Kamelot. Макар Kamelot никога да не са имали официално жена в групата, на концерти винаги са имали гост-певици и песни в дует с някоя по-известна или не чак толкова известна дама. Simone Simons, Alissa White-Gluz, Charlotte Wessels, Elize Ryd, Amanda Somerville, Floor Jansen, Kobra Paige, Lauren Hart, Melissa Bonny — и това е само част от тъй нареченото женско присъствие в бандата. И, както вероятно сте забелязали, певиците винаги са се справяли завидно добре както с нежните, така и с harsh вокалите в песните.

Със сегашното си гостуване Kamelot представиха Morgana le Fay, или Secil Sen, от формацията Warkings. Тя съвсем достойно взе участие в песни като „New Babylon“, „March of Mephisto“, „Sacrimony“ и „Liar Liar“. Единственото, което ни отличи, е изпълнението на баладата „Here’s to the Fall“, която бандата пропусна да направи предната вечер в Чехия. Нямаше как да пропуснат обаче велики песни като „Karma“, „When the Lights Are Down“ и „Forever“.

И въпреки всичко сетлистът късееше. Не драматично, но достатъчно, за да се усети. Когато не си на фестивал, когато публиката е дошла специално за теб и когато имаш такава дискография зад гърба си, още две-три песни нямаше да са лукс. Щяха да са напълно заслужени.

За сметка на това станахме свидетели на доста дълги речи от Thomas Youngblood, който се опита да увери публиката, че България е най-любимото му място за свирене. А след края на концерта се ръкува с почти всеки от първия ред пред сцената. Да, знам, че сме свикнали да ни го казват и вероятно си мислим, че вчера е казал същото и в Чехия. Но тази вечер витаеше някаква магия, за която дори бандата не беше подготвена.

За финал: Има ли Kamelot след Roy Khan? Да, определено има. Даже отдавна има. Tommy Karevik не е заместник по спешност, а човекът, който спаси групата в момент, в който тя можеше много лесно да се превърне в спомен.

Проблемът е друг. Kamelot не направиха крачка назад, но сякаш отдавна не правят и истинска крачка напред. Последните години музиката, обложките, клиповете и цялостната визия са прекалено еднакви. Прекалено сигурни. Прекалено по рецепта.

Липсва ми онова усещане да седиш в малките часове, да слушаш нов албум и да се почувстваш блъснат от новото метро — вече по новата линия до „Овча Купел“.

Но пък точно затова още ги следя. Защото знам, че могат. А през август чакаме нов албум. Дано тогава пак има за какво да говорим.

Засега стига.

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова