Репортаж от концерта на POSSESSED и AXECUTOR

Реших малко да се поставя извън комфортната си зона. Все още не знам дали това е добра идея, но ще разберем. Споменах ви няколко пъти, че е яко да седнеш и да пишеш за концерт на любима група, защото обикновено има доста неща, които можеш да кажеш. Но пък Possessed, поради една или друга причина, никога не са били част от моя музикален каталог.

Като цяло при мен всичко тръгна от хеви метъла и още тогава осъзнах, че за мен няма особено интересни щатски хеви банди. Да, да, знам сега, че някой специалист ще седне, ще отвори метъл енциклопедията и ще каже: „Ама чакай… ами Iced Earth, ами Manowar, W.A.S.P. и т.н.“ Сега няма да ви се обяснявам как е работил тийнейджърският ми мозък. Доста години след това обаче вникнах в творчеството и на тези неоспоримо яки банди. И дори до днес точно по този начин се поставям извън комфортната си зона — на път си пускам нещо, което като тийнейджър може би бих пренебрегнал с лека ръка.

Дет метълът не е изключение. Прекалено късно се пречупих да слушам по-тежка музика и нещо с „ревящи“ вокали. Всичко започна към края на 90-те със Sepultura и директно премина към скандинавския дет и блек. Американците отново пиха една студена вода. Вероятно това обяснява защо и трашът остана по-назад за мен.

Anyway, дет легендите Possessed се завръщат в София три години след първото си гостуване. Този път обаче групата няма проблеми с тур буса и пристига навреме. Последния път, поради закъснение, отпаднаха две от съпорт бандите. Е, за щастие, днес всичко е под конец и на сцената ще посрещнем нашите момчета от Axecutor.

Имам усещането, че Axecutor съществуват от сто години, но като се замислиш, 2010-а не е съвсем скоро. А през групата преминаха толкова познати лица, че неслучайно съм останал с такова впечатление. Якото е обаче, че за толкова години бандата остана сравнително активна и в момента има здраво трио като лайнъп. През 2023 г. излезе и дебютният им албум “Violate The Cross”. Касапницата започна именно с „Open the Gates of Hell“ от последния им албум.

А с “Circle of Destruction” ни върнаха към EP-то “Aggressive Extermination”, което все още се търкаля на касетка вкъщи. Да, касетка! Изтъркано е вече да ви казвам лафа за моливите и касетките. И как навремето ги превъртахме, за да пестим батерия. Якото е, че все още има банди, които пазят тази култура жива. И като казвам „пазят“, имам предвид, че дори последният им албум е наличен на касетка!

Да се върнем към концерта. След двете познати песни Axecutor заложиха предимно на нов и неиздаван материал. “War”, “In Darkness”, “Into Oblivion”, “Черна прокоба” и “Blasphemer’s Throne” бяха тупалките, които напомниха, че триото работи по нов албум, който ще види бял свят скоро.

Дадох си сметка, че съм гледал Axecutor в какви ли не клубове, но за пръв път някак ги виждам на малко по-голяма сцена и с озвучаване, каквото заслужават. Каквото и да си говорим, Joy Station е един от клубовете с първокласна сцена и озвучаване. Неслучайно покрива изискванията и на най-претенциозните музиканти. И да — нашето трио звучеше безкомпромисно.

За финал чухме и едноименната „Violate the Cross“, както и всеобщо любимата резачка „Cryptic Death“. Сигурен съм, че в близко бъдеще ще имаме нови срещи с Axecutor и, да си призная, вече нямам търпение. Междувременно, докато сцената се подготвяше за Possessed, се отбих до бара за още една студена бира и раздумка с някой познат.

Possessed излязоха без някакво излишно театрално интро, без димни завеси и без „дръжте се, сега ще стане страшно“. Просто хора от екипа изкараха Jeff Becerra на сцената и в този момент цялата история вече беше казана, още преди първия риф. Човекът е в инвалидна количка от доста време, минал е през какво ли не — стрелба, лични битки, наркотици, алкохол, отсъствие, падане, ставане… и въпреки всичко не само съживява Possessed, а ги качва обратно на тур бус и ги води по клубове из Европа. Та, сериозно — какво точно беше вашето извинение да пропуснете такъв концерт?

Началото, честно казано, не беше особено милостиво. Звукът на Possessed тръгна доста зле, което беше леко необяснимо, защото съпортът преди тях звучеше повече от прилично. В един момент човек започва да се чуди дали не е влязъл в паралелна реалност, в която бандата е култова, сцената е прилична, публиката е там, но озвучителя е решил да те преебе щото си тъп! (например). После се оказа, че Possessed са със собствен озвучител, което обяснява част от нещата, но не ги прави по-малко странни. За щастие, с течение на концерта положението се понамести и онзи първоначален хаос започна да звучи не толкова като техническо престъпление.

Самият клуб, колкото и да има вече един по-лъскав статут, напоследък все по-често приютява събития, които са си съвсем ъндърграунд и апокрифни по дух. И това е хубаво. Даже е важно. Защото българската публика, с всичките си кусури, вече има право да преценява къде ѝ е мястото на даден концерт. Не е достатъчно просто да имаш евтин алкохол, кебапчета и кюфтета, два кабела на кръст и подиум от дървени пелети, за да кажеш, че имаш сцена. Без значение дали говорим за голямо, малко, култово или полу-тайно събитие — става дума за уважение. Към артистите, към феновете и към самата музика.

Публиката, разбира се, не беше много пъстра — от добре познатите отрепки, през стандартните метъл възпитаници, които можеш да ги познаеш още по стойката пред клуба, та чак до изненадващо малки покемони, които започвам да виждам все по-често по такива концерти. И това последното ме радва. Някак е успокоително да знаеш, че докато едни още спорят кой точно е измислил дет метъла, някакви хлапета вече са на първия ред и си откачат главата от куфеене.

Клубът постепенно се понапълни, макар и да остана далеч от капацитета си и от зверствата, които сме виждали там само седмици по-рано. Но честно казано, така дори беше добре. Климатикът работеше, пушачите културно си излизаха за цигара и после се връщаха обратно в мошпита, а пространството позволяваше човек да диша, да гледа, да снима, да си счупи врата по желание, но поне не и от липса на кислород. Като се замисля, всеки друг клуб вероятно щеше да бъде некомфортно тесен за подобна вечер.

И понеже датата ни беше в началото на турнето, публиката изкара късмет и с мърча. Масата беше добре заредена, а не както често се случва, когато София е някъде към края на обиколката — останали два размера, една тениска със съмнителна кройка, прани гащи и нещо, забравено в дъното на тур буса още от предишния континент. Тук поне имаше избор, имаше настроение и имаше онова дребно, но важно усещане, че групата не е минала просто „между другото“.

И ако трябва да погледнем сетлиста не просто като списък с песни, а като малка разходка из историята на Possessed, вечерта мина доста приятно през различните им периоди. Започнаха с “The Heretic”, “Satan’s Curse” и “Tribulation”, като още в началото стана ясно, че няма да ни разхождат внимателно за ръчичка из дискографията, а ще ни хвърлят директно в онзи мръсен участък между първичния дет метъл и ранния траш, където Possessed всъщност винаги са стояли най-удобно. От “Beyond the Gates” получихме “The Heretic”, “Tribulation”, самата “Beyond the Gates” и “Seance” — парчета, които звучат като моментът, в който групата вече опитва да излезе от сянката на “Seven Churches”. Между тях се наместиха и по-новите “Demon”, “Dominion”, “Graven” и “Abandoned” от “Revelations of Oblivion” — албум, който дойде след толкова дълго мълчание, че ако беше човек, вече щеше да има деца, кредити и болки в кръста и два развода. И все пак тези песни не стояха като задължителната „нова част“, която всички чакат да мине, за да дойдат класиките. Напротив — звучаха като доказателство, че Possessed не са просто реставрирана реликва, а все още могат да ритат по кокалчетата.

Разбира се, обаче истинската сеч беше с нещата от “Seven Churches”. “Pentagram”, “The Exorcist”, “Burning in Hell” и “Death Metal” са от онези песни, при които няма нужда някой да ти обяснява защо дадена банда е важна. Чуваш ги и разбираш на момента.

Имаше място и за “The Eyes of Horror” периода — със самата “The Eyes of Horror”, “My Belief” и финалното “Swing of the Axe”, което си беше съвсем логичен начин да се затвори вечерта. Не с елегантно сбогуване, не с поклон и копринена кърпичка, а с брадва и сеч. Така де, все пак това са Possessed — ако очакваш финал с конфети, вероятно си объркал рейса пич - както викаха в една реклама за вафли. Бахти, ‘са ми се дояде вафла Мура!

Possessed се водят една от първите дет метъл групи и това е етикет, който винаги върви с много спорове, уточнения и фенове, готови да извадят хронология по години, демота и касетки. Аз обаче все повече съм склонен да вярвам, че понякога не е толкова важно кой първи е резнал лентичката, а кой е оставил следа върху стила. А Possessed безспорно са оставили такъв. Да, отсъствали са дълго от сцената. Да, историята им е прекъсвана, кърпена и съживявана. Но самият факт, че все още са тук, че продължават да свирят и че вече за втори път не подминават България, е достоен за уважение.

Такива концерти трябва да се случват. Не защото винаги са пълни, не защото винаги са финансово разумни и не защото някой ще забогатее от тях. Даже е напълно възможно отговорните лица от SME да са били на загуба. Но точно затова заслужават уважение. Защото за пореден път правят нещо, което показва, че са верни на себе си, на сцената и на феновете. А в свят, в който всичко все по-често се мери само в продадени билети, бар оборот и Excel таблици, това никак не е малко.

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова