Репортаж от концерта на TARJA TURUNEN в Пловдив

Много трудно ми беше да започна да пиша за не-знам-си-кое гостуване на Tarja Turunen в България. Напоследък те станаха и доста чести, та вече е малко като в онзи виц - Таря вероятно се засича сама със себе си в коридора на хотела между двата си концерта. И това не е майтап. В момента, в който пиша тези редове за последното ѝ гостуване миналата седмица, тя вече има обявени два бъдещи концерта в България. Но нека не си кривим душите - това е добре, нали? Безспорно българската публика доказа, че обича бившата дива на NIGHTWISH, а и вероятно на нея никога няма да ѝ омръзне да ни гостува. Разбирам го и съм напълно съгласен с това.

Малко преди този концерт успях да направя и интервю с „финландския славей“, което се случи при доста спартански условия. Само си ме представете - клекнал с лаптоп и слушалки в нещо като спортна баня с душове. Дълга история... вероятно вече някъде съм я разказвал. И колкото и да е странно, за Tarja бях чувал, че е доста неприятна за разговор. А пък като превъртя назад цялата история с NIGHTWISH, когато уж групата просто я била освободила, защото вече не можели да търпят претенциите ѝ. Интересното обаче е, че след интервюто аз останах толкова развълнуван и впечатлен, че си казах: „Мамка му, аз ще дойда в Пловдив и ще пиша за този концерт.“

А самият концерт в Пловдив обещаваше нещо доста по-различно от това, с което сме свикнали. Много по-интимно, много по-задушевно - нещо, което и самата обстановка там предполага. Тези дни пък някакъв капацитет се беше произнесъл: „Тоя театър е за всичко друго, но не и за концерти.“ Интересно ми е за какво точно според автора става нещо, което стои там вече повече от 2000 години, но явно симфонични, оперни и метъл концерти и спектакли не са му по вкуса. Представям си как преди 2000 години Марк Улпий Траян си е казал: „Е, тук на този хълм ще направим нещо като театър, дето за нищо да не става, та да вбесим един селски аристократ някой ден.“ В последните години Античният театър в Пловдив приюти не едно и две събития от съвсем различен мащаб, което доста ясно показва, че имаме страхотен паметник на културата, който може да се използва и за такава цел. И да ви кажа честно, аз бих се доверил малко повече на избора на артисти като Nick Cave, Robert Plant, Sting, Chris Cornell, Yngwie Malmsteen и Tarja Turunen, отколкото на някакъв случаен интернет трол.

Та вече сме в театъра, който „за нищо не става“, и остават около пет минути до началото. Чудя се кога българската публика ще се научи, че началният час на концерта не означава, че тогава трябва да започнеш да влизаш в залата. Някой ми спомена, че в чужбина при подобни симфонични концерти дори има час, след който просто не се допускат хора в залата. Но да се върнем на концерта. Организацията беше безупречна и той започна точно в обявения час, а хората продължаваха да влизат и да си търсят местата. И както казах, тази вечер очаквахме нещо малко по-различно от Tarja. Тя беше обещала песни в различни аранжименти - свои композиции, любими нейни песни на други изпълнители, както и песни на NIGHTWISH.

Този път групата на Tarja отсъстваше, но плътно до нея беше пианистът и композитор Guillermo De Medio, който от години работи с нея именно по подобни концерти и аранжименти. Такъв тип концерт, разбира се, няма как да се случи и без виртуозите от Държавна опера – Пловдив, под диригентството на Диан Чобанов. За мен винаги е просто зашеметяващо какви музикални професионалисти имаме - хора, които буквално за дни могат да вникнат в песните и само след няколко репетиции да направят такъв магичен концерт. Дори на сцена, която „за нищо не става“, нали? ;)

Другото нещо, което някои хора явно никога няма да научат, е, че в Ада има специално място за тези, които избират точно концертите, за да си разказват битовизмите. Като двамата господа зад мен, които ми надуха главата с истории - от лепенето на задната броня на „Пасата“, през пътуването до Испания на щерката, та чак до изследванията на пикочната киселина на майката на другия. Всичко това бих предпочел да си го спестя в името на един хубав концерт, но ето — вече и вие го знаете. Същите тези сигурно на следващия ден ще кажат: „Тоз театър за нищо не става, ве, майна.“

Ениуей, връщаме се към изпълнението на Tarja. За специалния сетлист в Пловдив тя беше подбрала по около две песни от някои от най-успешните си солови албуми, само две песни на NIGHTWISH и един доста съмнителен подбор от кавъри. Но към това ще се върнем след малко. „Kuolema Tekee Taiteilijan“ и „Sleeping Sun“ бяха песните на NIGHTWISH, които чухме от Tarja тази вечер, и нека си го кажем направо - очаквахме повече. Или поне друг избор. Както каза един познат след концерта: „Нямаше да се разсърдя на един Phantom of the Opera.“ Песен, която, колкото и да не е точно „на NIGHTWISH“, щеше да пасне идеално в тази симфонична атмосфера. От друга страна пък получихме кавъри на Slipknot, Rammstein, Linkin Park, Metallica и In Flames, които звучаха меко казано странно в изпълнение на Tarja. Но може би точно в това беше и замисълът - да чуеш песен, която познаваш по един начин, пречупена през нещо коренно различно.

Съвсем неусетно, след изпълнението на „Sleeping Sun“, дойде и моментът, в който Tarja трябваше да се сбогува с препълнения Античен театър. И веднага стана ясно, че това няма да се случи толкова лесно. След вълни от аплодисменти и цяла редица букети финландската дива изпълни и „Ave Maria“, което не беше в предвидения сетлист и окончателно потвърди финала на вечерта. Отново я видяхме със сълзи от радост в очите и отново оправдахме очакванията ѝ. Ей това всеки път ме тормози. Тази жена беше толкова впечатлена още след първото си гостуване тук и всеки път идва с надеждата да получи повече от същото, че буквално се моля някой ден да не я разочароваме. И за мое щастие досега концертите ѝ винаги събират повече от прилично количество хора.

Така приключи и първата ни вечер в Пловдив. Утре пак сме тук, за да проверим дали Античният театър продължава да „не става за нищо“, този път с изпълнението на SEPTICFLESH.

Автор и снимки: Никола Петрас