Репортаж от концерта на WYATT E., MAYAK, ДЪЖД

За някои концерти знам, че няма нужда да се подготвям, и този определено бе един от тях. В последния ден на април се събрахме в малката зала на Mixtape, за да се потопим в магнетичния ритуал на Wyatt E. Белгийците чупят оковите на дуум метъла с характерните си бавни, хипнотични рифове, гениално примесени с ориенталски мотиви. Бандата е редовно име на ъндърграунд фестивали като Brutal Assault, Roadburn и Desertfest. За трети път са в България - визитата им е част от тазгодишното им интензивно европейско турне, включващо и Пловдив.

Сформирани са през 2015 година в Белгия - да, и аз първоначално си помислих, че идват от Близкия изток. Както и самите Wyatt E. споделят, творчеството им е музика „за богове“ и е силно вдъхновено от месопотамски митове и историята на древните цивилизации. Стилът им често е определян като „античен дуум“ и „ритуален дрон“ и е предимно инструментален, включвайки традиционни близкоизточни инструменти като саз, ситар и виола. Името на групата пък е игра на думи с известния американски законник от Дивия запад Wyatt Earp. Но ще се върнем пак към тях.

Подгряващите банди определено помогнаха за изграждането на вечерта. Макар и опитни музиканти, пловдивчаните Дъжд от съвсем скоро се изявяват на родната сцена, и по всичко личи, че ще им върви по вода. По стечение на обстоятелствата винаги вали в деня на участието им. Дъжд са верни на неподправения си “post-whatever” стил и не се опитват да се вписват в жанрови рамки или на всяка цена да се харесат.

Откриват вечерта малко след 20 ч., когато тримата тихомълком заемат местата си пред публиката под звуковите и визуални ефекти на кротък дъжд. Началото е по-умерено, но постепенно сетът набира сила и напрежение. Шумът на дъжд измива пространството след всяка песен. Лирическият герой излива разочарованието си от несподелената любов чрез смесица от тъга, ярост и чист нихилизъм. Основната линия в творчеството им се разгръща по средата на участието, когато композициите стават по-драматични, контрастни и емоционални. Блек метъл вокали, тежки рифове и барабани се редуват с мелодични пасажи, типични за post групи като Deafheaven.

Предпоследната песен в подчертано нихилистичен дух приглася: „всичко приключва и всичко е ужасно…“. Дъжд ни подариха много съдържателен сет и нямаме търпение да ги чуем отново - защо не и като съпорт на по-голяма ъндърграунд група.

След кратка пауза сцената посреща четиримата от Mayak. Някак съм пропуснала да ги слушам на живо, но голяма част от публиката очевидно не е - залата бързо се изпълва с фенове. Софийската група определя стила си като post-stoner instrumental. Сформирана е през 2017 година като jam session проект, но от 2021 насам се изявява активно с чести включвания в локални събития.

Mayak стартират с много енергичен инструментал. Въпреки липсата на вокали, музикантите компенсират с настроение и динамика - личи си, че са отлично сработени. Присъстват доста импровизации и артистични паузи. В пиковите моменти има много хъс, а бандата се раздава докрай. Енергични стоунър инструментали се редуват с по-тежки слъдж брейкдауни.

Сетът им е прекъснат за кратко поради технически проблем - счупена китара, търсене на тиксо, а междувременно публиката се забавлява. След общо пет почти слети една в друга композиции, приключват с едноименната „Маяк“, което всъщност означава морски фар. След енергичния хаос на Mayak атмосферата рязко сменя посоката си. Mixtape потъва в полумрак и тишина, сякаш залата сама поема дъх преди началото на предстоящия ритуал.

И ето че идва време Wyatt E. да открехнат завесата и да започнат церемонията си. Облечени са в черни церемониални одежди и специални маски, наподобяващи бурки, обсипани с украшения. Приличат на арабски имами, владеещи тъмна, древна енергия.

Из залата вече се разнася тежък пушек, който допринася за мистичната атмосфера, а заедно с мелодиите рисува кинематографски пейзажи. Музикантите откриват с “Qaqqari Lā Târi” от най-новия си студиен албум от 2025 - “Zamāru ultu qereb ziqquratu Part 1”. Продължават със следващите две композиции от албума - “About the Culture of Death” и “Im Lelya”, последната от които е и първата с гласов акомпанимент. Вокалните ефекти окончателно ме пренесоха в постапокалиптична пустиня и затвърдиха усещането, че сме част от нещо специално.

Из публиката се забелязват и посветени фенове с тематично облекло, изразяващи себе си чрез екстатични танци. Друга част е напълно вглъбена в преживяването - важното е, че всички сме в транс и част от обреда на Wyatt E.

След “Im Lelya” Wyatt E. потъват още по-надълбоко в монотонния си, почти медитативен вихър с “Šarru Rabu” от албума им от 2022. Напрежението се натрупва бавно и методично, преди отново да ни върнат към “Zamāru ultu qereb ziqquratu” за финалната “Ahanu Ersetum”. Мантра, изкривена от звуков ефект, изпълва залата и постепенно разтваря границите между сцена, публика и сън. С бурни, няколкоминутни аплодисменти изпращаме Wyatt E., знаейки, че скоро пак ще се срещнем. А навън София изглеждаше някак нереално тиха. Сякаш за малко бяхме оставили града далеч зад себе си и се връщахме от друго време.

Автор: Стефания Дюлгерова
Снимки: Илияна Чоевска