Репортаж от METAL WEEKEND с DØDHEIMSGARD, THEOTOXIN, KAMPFAR, EREB ALTOR, ISOLE и EMBRACE BY DARK

Официално можем да обявим фестивалния сезон за открит. През юни в София времето е доста изкълчено. В един ден може да е мъгла, да ви вали, да е жега и, след като пак превали, да се наложи да си облечете нещо по-топло. Всичко това някак си обаче се размина за Sofia Metal Weekend, където в рамките на два дни посрещнахме страхотна комбинация от групи: DØDHEIMSGARD, THEOTOXIN, KAMPFAR, EREB ALTOR, ISOLE и нашенците от EMBRACE BY DARK.

Рано в съботния следобед се запътваме към Маймунарника, а някъде в далечината ни посреща и далечна гръмотевица. Все пак времето ни напомня, че може всеки момент да се промени. Ние обаче сме готови — дъждобран, крем за слънце, репелент за комари… шнорхели!

Шегата настрана, Маймунарника се превърна в страхотно местенце за концерти на открито. Прекрасна, вече доста по-широка сцена. Достатъчно пространство за публика, богат избор от бирички… и картофки, братче, от онези яките, в картонена чинийка, със сиренце. Недко от Metal Hangar 18 веднага ме издебва как набивам и ми казва: „А защо мрънкаш против „При Черепите“?“ Визирайки, че там също има кухня. Явно не ме е разбрал, че картофките със сирене далеч не са проблемът.

Съвсем не се усещаме и идва време нашите момчета от Embrace By Dark да се качат на сцената.

Малко е странно да гледам бандата по светло, но пък е яко да са на голяма сцена и още от първия акорд става ясно, че ще звучат страхотно.

В последно време доста често гледам Embrace By Dark в новия им реформиран състав. Давам си сметка, че е много по-често, отколкото когато Илко беше в нея. Но това говори само за едно нещо — групата продължава напред, почитайки паметта на своя вокалист. С присъединяването на Бойко — бас, Тодор — вокали, и Румен — клавири, групата има изцяло нов облик, който обаче съвсем качествено носи и спазва духа на групата, която през 2009 г. гледах като съпорт на Moonspell.

Да, има някои концерти, които съвсем ясно помня. Те бяха като кръщене на тъкмо стартиралия ни тогава сайт. Тогава влизахме с фотоапарат като публика и се оглеждахме да не привлечем вниманието на охраната. Доста неща се промениха оттогава.

Днес отново гледам Embrace By Dark, които са единствената българска група в афиша на фестивала. Това трябва да ви говори достатъчно. Виждам познати лица, разговаряме, но всички си спомняме за Илко, който ни напусна през 2023 г. след коварно боледуване.

През 2024 г. Embrace By Dark издадоха своя втори дългосвирещ албум “Extrasensory, а специалното в него е, че вокалите са записани от Илко. Абсолютно логично беше да чуем единствено песни от него.

Всичко върви по план и в уречения час на сцената се качват и австрийците Theotoxin, които за мен са напълно непознати. И нормално — бандата е сравнително нова, сформирана едва през 2016 г., но пък с цели четири студийни албума зад гърба си. Това, което стана ясно още от първата секунда, е, че Theotoxin няма да взимат пленници и сечта ще е пълна.

Гледайки тези оцапани момчета, си дадох сметка, че ние нямаме такава истинска блек банда, на която някак си да не ѝ седят смешно блек метъл одеждите и гримът. У нас винаги има една пресилена бутафория, на която само ние сме си способни. Австрийците обаче изглеждаха и звучаха точно така, както трябва да звучи модерният black metal: стегнато, студено, агресивно и без излишна поза.

Сетът им беше изграден основно върху последните два албума — „Fragment : Totenruhe“ и „Fragment : Erhabenheit“, което ясно показа къде се намира групата днес. „Golden Tomb“, „Demise of the Gilded Age“, „Sanatory Silence“, „Philosopher“, „Perennial Lunacy“, „World, Burn for Us“ и „Towards the Chasm“. Това е по-зрелият, по-изчистен и по-безмилостен Theotoxin — блек метъл, който не се крие зад смешен грим, мъгла и лош звук, а те удря директно през мутрата.

Интересното връщане към по-ранния им период дойде с „Devoured by Sin“ от „Atramentvm“. Поставено сред по-новия материал, парчето не звучеше като стара кръпка, а като липсващо парче от пъзела — естествено допълнение, което показва откъде е тръгнала групата, преди да стане толкова безупречна и с ясна представа за това как трябва да звучи.

Стигнахме до хайлайта на вечерта — поне за доста от хората пред сцената. Първото гостуване на Dødheimsgard в България очевидно беше чакано събитие, а около мен се усещаше точно онова напрежение на публика, която знае защо е дошла. Аз обаче ще си призная честно — не съм от хората, които са чакали тази среща с треперещи ръце. Dødheimsgard никога не са успявали напълно да влязат в моя музикален спектър. Да, той е малък, недоразвит и хаплив, но си е мой. Понякога го разширявам, понякога нещо минава през вратата, но това не значи, че главата ми е Аврамов дом за всяка авангардна лудост, която реши да се нарече black metal.

И точно затова ми беше интересно как ще ги усетя на живо. Прекалената авангардност, хаосът и цялото това странно разпадане на познатите форми винаги са ме държали леко настрани от тях. Не защото не разбирам, че има стойност там, а защото понякога просто не ми е комфортно сред такава музика. Но това е мой проблем, не техен. Както си говорихме и със самия Yusaf “Vicotnik” Parvez, за един артист не е най-важното дали всички ще го възприемат правилно. По-важното е да каже това, което иска да каже. А при него поне едно е сигурно — човекът има какво да каже, дори когато го казва по начин, който кара половината ти мозък да търси изхода.

На сцена Vicotnik е нещо съвсем отделно от стандартната представа за фронтмен. Сценичното му име пасва почти подозрително добре на цялата му магична персона. Гримът, gulal-ът, странните накити, гримасите, пушекът и светлината го превръщаха ту в някакъв вуду шаман, ту в привидение, ту в човек, който е дошъл не да води концерт, а ритуал, за който ние случайно сме си купили билети. И точно това допълваше музиката — онзи първоначален хаос, който при мен обикновено включва алармата „Внимание, това не е за теб“, тук поне имаше лице, тяло и смисъл.

Сетът мина през различни периоди — от новия материал като „Et Smelter“, „Tankespinnerens Smerte“, „Interstellar Nexus“, „It Does Not Follow“ и „Halow“, до връщането назад с „A Slakte Gud“, „Regno Potiri“, „The Snuff Dreams Are Made Of“ и „Traces of Reality“. Но най-силният момент не беше просто песен от сетлиста, а посвещението. Когато обяви, че Dødheimsgard са били любима група на Илко, и каза „Братко, това е за теб“ преди „Tankespinnerens Smerte“, нещо във вечерта натежа.

Самото заглавие — „болката на мисловъртящия“, онова непрекъснато въртене на мисли, което те изяжда отвътре — изведнъж придоби съвсем различна тежест в този контекст. Личното му послание дойде като буца в гърлото. И някак потвърди усещането, че вечерта не беше само за групите на сцената, а и за едно отсъствие, което през цялото време стоеше между свещите, gulal-а, пушека и шума.

Така приключи първият фестивален ден — с достатъчно силни моменти, странности и шум, за да има какво да се помни. Утре продължаваме.

---

Ден две от Metal Weekend day 2 започна сходно с предишния. Маймунарникът отвори врати малко преди 19ч, за да посрещне все още оскъдно количество фенове. Скоро под прохладните борове се наредиха най-верните фенове на първата банда - Isole.

Шведите заложиха на тежки рифове и меланхолични мелодии, с които успяха да потопят публиката в характерното си настроение и епичен дуум свят. Най-големи овации получиха с хитовото си парче "The Songs of the Whales", което звучеше като заклинателен напев за призоваване на скандинавските духове на морето.

След една въздълга пауза музикантите отново излязоха на сцената, този път под името Ereb Altor. Интересен факт: Isole и Ereb Altor споделят почти целия си състав – Daniel Bryntse, Crister Olsson (прочети интервю) и Jimmy Mattsson свирят и в двете банди. Единствената съществена разлика (освен стилово, разбира се) на сцената е именно барабанистът: Victor Parri при Isole и Jonas „Tord“ Lindström при Ereb Altor.

Шведите явно бяха се подкрепили с подходящата храна и питиета (в които Маймунарникът държи челни места в личната ми класация), защото с доста повече хъс и настроение забиха някои от епичните композиции от дискографията си в стил викинг-блек. С откриващото "Valkyrian Fate" вдигнаха позадрямалата публика, която моментално взе да скандира "In times of fire - in times of war...". "Midsommarblot" беше също добре позната на феновете, а на “En synd svart som sot” и тези, които не знаем шведски, се включихме в пеенето. Величествените мелодии и препратките към скандинавската митология ни накараха да се почувстваме като на викингски сбор. А меланхоличните акустични моменти и фолк елементи бяха наслада за ухото.

Последва още една дълга пауза, в която сцената беше подготвена за кулминацията на вечерта, а именно първото гостуване на норвежките ветерани Kampfar у нас. Основоположниците на паган блек метъла подходиха съвсем сериозно към задачата си - да отвеят главите и да изпепелят душите на феновете си.

Суровата енергия на норвежците сякаш пренесе присъстващите сред мрачните гори и планини на Севера, където древните легенди и духове оживяват чрез музиката. Изпълнението им беше безкомпромисно музикално, с плътни китари, бързи барабани и клавирни подложки. Мощното присъствие на фронтмена Dolk, добре подбраният сетлист и театралните езически елементи са основните акценти, които ми харесаха в представянето на Kampfar.

С характерната си сценична осанка и хипнотизиращ вокал Dolk владееше сцената. Певецът сподели, че се радват след повече от три десетилетия най-после да посетят и милата ни родина (в която съвсем не липсват фенове на и банди от блек сцената), като подчерта, че са толкова дълго на сцена не заради пари и слава, а именно зашото обичат да посещават различни кътчета от света и защото музиката идва от сърцата им. Особено силен беше моментът, в който Dolk отпи от бокал (представям си, че е било медовина) и, в стилистиката на бандата, разпръсна течността нагоре във въздуха в ритуален жест на освещаване на сцената.

Metal Weekend в Маймунарника завърши успешно с две силни фестивални вечери, доказвайки, че интересът към екстремния и атмосферичен метъл в България е жив.

Автори: Никола Петрас, Зори Петра
Снимки: Гегрна Попова, Никола Петрас