Репортаж от третия ден на Midalidare Rock In The Wine Valley 2026 (HELLOWEEN, GLORYHAMMER, ASHES OF ARES, HARDCORE SUPERSTAR, BURNING WITCHES)

Вторият ден на Midalidare Rock бе силен и изцяло в духа и традициите на фестивала. Оставаше ни обаче още един, трети ден, за който имах своите надежди и очаквания за някои от изпълнителите, а за останалите просто се надявах да ме изненадат приятно. Замислих се как цяла година чакаме любимия фестивал, а ето че, докато мигнем, той вече бе към края си. Затова трябваше да си го направим максимално незабравим и пълноценен. Ето защо днес пристигнахме и малко по-рано – колкото да се насладим на благинките в комплекса, на хапването и пийването, на раздумките с приятели и на музиката, идваща от Wine Bar-а (за който един приятел просто заяви, че с такива „хитачки“ ала MAIDEN, JUDAS и други е по-интересно, отколкото на главната сцена на фестивала, хаха).

С интерес очаквах първата поява на швейцарската изцяло дамска банда BURNING WITCHES у нас. Не че съм ги следил толкова задълбочено, но бях добре запознат с някои от албумите им, както и с факта, че лидерът на трашърите DESTRUCTION, нашият стар приятел Schmier, дълго време беше мениджър, ментор и продуцент на BURNING WITCHES. Не бих казал, че преценката му е била грешна, но като цяло от 45-те минути, в които дамите бяха на сцената, не останах, така да се каже, особено впечатлен.

Десетте парчета не бяха лоши или нещо подобно, но сякаш най-слабото звено в изпълнението бе фронтдамата Laura Guldemond, която май изпитваше затруднения да пее, тича и подскача в следобедната жега в Могилово. Разбираемо е и вероятно в друга ситуация би им се получило по-добре, но в онзи ден аз по-скоро останах разочарован, отколкото нещо друго. Твърде много пози и чупки, по-малко и на моменти съмнително свирене и пеене. Макар първоначално да бях учуден, че организаторите са сложили дамите първи в програмата за деня, изведнъж ми стана ясно защо е така.

BURNING WITCHES имат още много накъде да растат и въпреки че сценичното им поведение не е никак зле, използват хубави декори и като цяло изглеждат атрактивно, е необходима още много работа, за да станат следващите WARLOCK или VELVET VIPER. Не става само с малко кожи и вериги. Толкова за тях. Ще ги следя занапред, защото имат потенциал и могат да станат още по-добри.

Малко по-късно, след лека реорганизация на сцената, дойде ред и на HARDCORE SUPERSTAR. Шведите се качиха на сцената на Midalidare Rock и още от самото начало стана ясно, че няма да губят време в излишни приказки. Музикантите се раздаваха максимално, а огнените ефекти допринесоха за шоуто, което взриви събиращата се публика. „Can you be louder than Spain?“, попита вокалистът Joakim Berg, а публиката очевидно нямаше намерение да се дава лесно. Групата няколко пъти подчерта, че това е първото им гостуване тук и че са особено щастливи да бъдат част от фестивала. Joakim се появи с тениска с надпис „I Fucking Hate Singers“, която се оказа известна шеговита фраза за бандата.

Чухме стегнат сет от седем песни, като бих казал, че „Someone Special“ и „You Can't Kill My Rock 'n' Roll“ се превърнаха в кулминацията на тяхното шоу. Рефренът от последната песен присъстваше и върху част от мърча, който очевидно се хареса на феновете. Дори тези, които не са почитатели на групата, се припознаха в тази фраза, достойна да бъде слоган на цялата ни метъл култура. Преди да слязат от сцената, шведите ни изненадаха с кратък рефрен от „Simply the Best“ на TINA TURNER, а на почитателите не им трябваше много, за да запеят с цяло гърло. На сбогуване групата заяви, че ни обича. За наше щастие музикантите обещаха, че следващия път ще се върнат с по-дълъг сет, което публиката прие възторжено. Първото гостуване на HARDCORE SUPERSTAR на Midalidare Rock със сигурност им спечели нови фенове, а свежата енергия, с която шведите ни заредиха, не бе помрачена дори от влошаващото се време.

Използвах част от сценичното време на HARDCORE SUPERSTAR, за да отида на meet’n’greet с легендарния вокалист на ICED EARTH Matt Barlow - трудно можех да пропусна, защото онзи ICED EARTH ми е любим още от младежките години - по едно време Matt се беше отказал от музиката и голямата сцена и започна работа като полицай, но завръщането му към музиката с ASHES OF ARES бе един малък празник за всички нас. Самите те вече бяха гостували в България преди известно време, но пък едва ли някой наоколо имаше нещо против да ги гледаме отново и сега, при все че и сетлистът вещаеше нещо специално. Привечер облаците започнаха сериозно да се сгъстяват и дори прекапа дъжд, когато бандата на Barlow излезе на сцената. Без да разчита на специални ефекти, кожи или вериги, тя директно захапа със заглавното парче от последния си албум „New Messiahs“, излязъл миналата година.

Звукът беше чудесен, Matt звучеше страхотно, а другият бивш член на ICED EARTH на сцената – Freddie Vidales – беше изцяло съсредоточен в свиренето си. Като цяло си личеше, че бандата е в страхотна форма. След няколко парчета на ASHES OF ARES Matt каза, че е време да се пренесем в една друга епоха и едно друго, по-мрачно време, а именно – средата на 90-те и легендарния албум на ICED EARTH „The Dark Saga“, за да отпразнуваме заедно 30-годишнината от издаването му. Феновете изригнаха! Това беше дори по-яко от концерт на ICED EARTH в последните им няколко състава, защото предстоеше да чуем класики, които дори самият Schaffer рядко включваше в сетлистите. Едноименната „The Dark Saga“, прекрасната балада „I Died for You“ и изкъртващата „Violate“ ни върнаха в младостта, когато имахме доста повече коса и когато пауър метълът се превърна в естествения наследник на класическия хеви метъл от 80-те години. Да чуеш тези парчета на живо, и то изпяти от оригиналния глас на „The Dark Saga“, за много фенове беше сбъдната мечта, включително и за мен.

След като преполовихме албума, Matt нямаше намерение да ни връща в реалността, защото шоуто продължи с наследника на „The Dark Saga“ – дори още по-култовия албум „Something Wicked This Way Comes“, и откриващата го песен „Burning Times“. Беше жестоко! Последният залп в това шоу, което никой не искаше да свършва, бе „The One-Eyed King“ от дебюта на ASHES OF ARES. Смрачаващото се време, дъждът и вятърът всъщност не ни изгониха от сцената, а дори допринесоха атмосферата да стане още по-мрачна и безнадеждна. Получи се прекрасно шоу. Като последните новини, които мернах покрай фестивала, Matt е споделил, че е „отворен“ за разговори за реюниън на ICED EARTH, каквото и да означава това. Макар и противоречива личност, Jon Schaffer заслужава своя втори шанс и би било чудесно отново да започне да прави това, което умее най-добре, заедно с най-добрия вокалист, участвал в неговата група. Само времето ще покаже какво ще стане. 

След това емоционално, но и много кратко изпълнение, реших да хапна набързо и с компанията пламенно започнахме дискусия във връзка с това, което току-що видяхме. За мен бе изумително, че ASHES OF ARES трябваше да свирят преди GLORYHAMMER, и досега, пишейки тези редове, продължавам да не проумявам критериите, според които подредбата загатваше, че британците са бандата, която трябва да свири непосредствено преди HELLOWEEN. Времето се изтърколи и вече бе 20:30, когато дойде ред на GLORYHAMMER. Британците налазиха сцената и ни пренесоха в тяхната добре позната фентъзи вселена, в която има еднорози, космически приключения, кралства и чукове. Още в началото стана ясно, че седемте години чакане са си заслужавали, или поне за техните верни фенове, ха-ха. Именно толкова време мина от последното им гостуване в България през 2019 г., а музикантите не пропуснаха да отбележат, че са чакали с нетърпение да се върнат отново пред родна публика.

Началото беше поставено с хита на TOM JONES „Delilah“, а след него последваха „The Land of Unicorns“ и „He Has Returned“. Публиката влизаше с ентусиазъм във всяка от разказаните истории, а характерната за групата комбинация от пауър метъл и фантастична тематика превърна концерта в поредното различно преживяване, което Midalidare предложи на почитателите. „Fly Away“ беше сред кулминациите на сета, а по време на едноименната песен „Gloryhammer“ на сцената се появи и емблематичният чук, характерен за всяко шоу на бандата. Все пак, ако ще спасяваме кралството, трябва да разполагаме с необходимото оборудване. Последва стегната разходка из албумите на британците, като успяхме да чуем песни като „Wasteland Warrior Hoots Patrol“, „On a Quest for Aberdeen“, „Keeper of the Celestial Flame of Abernethy“, „Universe on Fire“ и „Hootsforce“. Те пренесоха почитателите в нови светове, а прикованите в групата погледи ставаха все повече. Междувременно сцената и костюмите на музикантите поддържаха характерната атмосфера и превърнаха концерта във фантастично приключение.

За финал чухме „The Unicorn Invasion of Dundee“, с която британците сложиха край на своя сет. След седем години чакане българските фенове най-сетне отново получиха своята доза GLORYHAMMER. На 16.10 тази година излиза новият им албум – „Space 1993: Wrath of Kor-Virliath“, а като нищо бандата може да се върне у нас с по-дълго шоу и да ни разкаже нови приказни истории. Това, че GLORYHAMMER не са точно моето и че още ме държеше емоцията от срещата с ASHES OF ARES, си е изцяло моя работа.

И ето, че стигнахме до края и кулминацията на тазгодишния Midalidare Rock. HELLOWEEN не се нуждаят нито от представяне, нито от кой знае каква реклама. Отдавна загубих бройката на гостуванията на немците у нас, а и тя няма особено значение, когато всяко следващо е посрещнато радушно и винаги събира армия от минимум 7–8000 души.

Особено след изключително успешния реюниън, след който бандата вече се състои от цели седем души, нивото и интересът към HELLOWEEN избухнаха до небесата и вече все по-често групата пълни големи зали и арени.

Във второто си хедлайнърско шоу на Midalidare HELLOWEEN откриха с великата „March of Time“ от втория Keeper. На видеостената тръгна фоново видео, а цялата сцена бе шарена, богата и пълна със светлини. Вече феновете от почти целия комплекс бяха струпани пред сцената, а доколкото ми бе възможно да зърна, надхвърляха 10 000 души.

Всичко бе много професионално изпипано, като Kai Hansen, Andi Deris и Michael Kiske внимателно се редуваха кой да заема предни позиции в ръкава на сцената. Винаги усмихнатият Marcus Grosskopf и традиционно по-сдържаният Michael Weikath пък не се бутаха да излизат напред, но постоянно правеха знаци на феновете и ги въвличаха в изпълненията.

След скоростното начало се придвижихме към последния Keeper (2005) и бомбастичната композиция „King for a 1000 Years“, като трилогията не бе забравена до края на вечерта. Сами можете да разгледате сетлиста, като няма нужда да споменавам, че бандата нямаше как да пропусне вечните и задължителни парчета „Future World“, „I Want Out“ и любимата на всички ни „Halloween“.

Актуалният албум „Giants & Monsters“ бе представен с две-три песни, като вероятно „Universe“ е следващото ми любимо лайв парче на Тиквите – многопластова композиция, разкриваща най-силните страни на бандата. Чист шедьовър, както и да го погледнеш.

Беше яко, че HELLOWEEN изсвириха 20 парчета в над двучасов концерт, без да се страхуват да изпълнят някои от най-силните и най-сложните си композиции. Може би именно заради това имаше и албуми, от които не чухме нищо (като например „The Dark Ride“).

След много пеене, емоции и добро настроение краят все пак дойде, но след минута-две групата се върна отново на сцената, за да завърши този убийствен концерт с „Eagle Fly Free“ и „Power“, а, разбира се, изпроводяк ни направиха чудовищата и съществата на Доктор Щайн. За някои от по-упоритите фенове имаше и надуваеми гигантски тикви, а бандата ни поздрави под бурните овации и се прибра.

С това завърши поредното издание на вероятно един от най-добре организираните фестивали в Европа. Малко след края му на видеостената се появи и логото на първия хедлайнер за следващата година – това ще бъдат нюйоркските веселяци от DROPKICK MURPHYS. Тепърва предстои да разберем пълния лайнъп за догодина, но няма съмнение – ще бъдем там отново!

До скоро! \m/

Авртори: Константин Йовков, Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от третия ден на Midalidare Rock In The Wine Valley: