Здравей Макс! Благодаря ти, че отдели време да направиш това интервю с нас.

Няма проблем, човече, как си?

Добре съм, благодаря, че попита. Хващам те по средата на турнето “Third World Trilogy”. Как върви досега?

Да, имаме почивен ден в Холандия на път за Франция. Турнето е фантастично, човече, просто кълбо от енергия. Концертите са диви, препълнени и пълни с носталгия. Свирим Час и половина – всичко от трите албума. Чувството е невероятно като свирим всяка вечер, тъй като този материал е страхотен. Нямаме търпение!

Мисля, че ще посетиш България за 11-12-ти път. Какво очакваш от българската публика?

О, аз много обичам България. Някои от любимите ми концерти на Soulfly са били в България, тъй като публиката там е невероятна. Това турне не бихте искали да го пропуснете, защото е специално честване на първите три албума. Затова се нарича и Third World Trilogy, защото свирим песни от „Bestial Devastation“, „Morbid visions“, „Schizophrenia“ и някои други изненади. Мисля, че българските фенове ще полудеят. Както казах всичко е доста носталгично, но е и нещо, на което да се радват младите поколения.

Турнето “Third World Trilogy”, преразглежда първите три издания от Sepultura. Виждали сме ви да почитате стари албуми с турнета като “Roots”, “Arise” и “Beneath the Remains”. Но този път е различно, защото всъщност презаписахте първите три албума. Какво беше чувството да отидеш в студио пак за тези песни? Мислиш ли, че песните в тези записи може би са изпреварили времето си и сега имат втори шанс?

Е, да, никога не сме имали шанс да покажем силата на тези записи. Нямахме нито пари, нито достатъчно време в студиото. Сещаш се, всичко беше направено набързо. Но пък песните са невероятни, а и самите албуми са невероятни. Въображението зад тези албуми, темите... Някак си ги съживихме и ги върнахме към живота с нова енергия и агресия, без да губим духа на оригинала. И това е супер важно. Невъзможно е да се отрече, че новите записи имат същия дух и абсолютно същото настроение. Въпреки по-добрата продукция и звук, пак звучи мръсно и агресивно. Същото е и с обложките. Те напълно отразяват музиката.

Елиран Кантор свърши невероятна работа с тях.

Направо са фантастични човече! И песните наистина оживяха. За мен е изненада, че някои песни, които сега свирим на живо, като „Septic Schizo“, „Rest In Pain“ и „Funeral Rites“, не бяха предназначени да бъдат основни парчета в албума навремето. Но сега се завръщат към живот по-яки от всякога. И това е само заради тези презаписи.

Толкова ли се вдъхнови от тези стари песни, че всъщност направихте и нова песен в същия стил?

Да! В албума “Schizophrenia” има нова песен, наречена “Nightmares of Delirium”. Това е чисто нова песен, но вдъхновена от онази епоха през 1987 г.

Песента е доста добра, затова исках да те попитам как се вдъхнови за нея?

Това, което направих е да слушам албума “Schizophrenia” една седмица без прекъсване и доста се вдъхнових от този запис. Беше лесно да се поставя в съзнанието на младия Макс и си помислих какво ще стане, ако трябваше да напиша още една песен за Schizophrenia? Така че резултатът е “Nightmares Of Delirium” със страхотен текст от сина ми Igor Amadeus. Мисля, че резултатът е невероятен. Много хора, които са го чули, искат цял албум с такива песни. Хехе. Но беше страхотно, че успяхме да направим нова песен, която звучи толкова силно като оригиналите.

Хубаво е, че си намерил вдъхновение от по-младото си аз. За мен това е най-важното в днешно време. И така, позволи ми да те върна 30 години назад, когато излезна  "Point Blank" на Nailbomb. Ти и Алекс Нюпорт подходихте по съвсем различен начин към записа на този албум. Имам предвид много семплиране на различни звуци... комбинирането им с дръм машини и т.н., и забавление като цяло. Знам, че това изобщо не е било предназначено да бъде издавано.  Този запис промени ли начина, по който сега подхождаш към продуцирането и писането на нова музика?

Nailbomb ме научи на много за възможностите в музиката и да не се страхувам да опитам нещо различно. Това, което аз и Алекс искахме, беше… Знаете, че обичаме Ministry и Nine Inch Nails, но смятахме, че не са достатъчно тежки. Така че искахме да чуем нещо подобно, но в по-тежка настройка. Така записахме някои рифове и пяхме заедно. Мисля, че това, което постигнахме, беше доста уникално и наистина изпревари времето си за онази епоха, с етикета „Industrial Metal“.  Знаеш ли, когато чуя думата „Industrial Metal“ – Nailbomb е първото нещо, което ми идва наум. Защото има всичко – Агресията, силата, скоростта, звука на машините….

Звукът на … „да биеш стари перални с метална бухалка“?

Да, да – точно така! Иска ми се да можехме да направим повече записи с Nailbomb, но решихме да направим само един студиен албум. Въпреки това все още свиря песни на Nailbomb на живо и се надявам някой ден да мога да дойда в Европа на турне.

Това е добра новина, защото много хора ще очакват това с нетърпение.

Направих такова турне в Америка и беше невероятно. Тълпата полудя човече! Тези песни са страхотни на живо и този албум е отлежал много добре. Знаеш ли, че ако го пуснеш днес, пак звучи страхотно. Не всички албуми са така, но особено този е страхотен, дори днес.

Твоята култура, фолклор и националност са дълбоко вградени и отразени в музиката ти. Смяташ ли, че това те отличава? Трябва ли другите групи и музиканти да наблягат повече на своята култура?

Хм.. Не е нужно. Но ако имате възможност да изследвате собствените си корени и наследство и смятате, че е важно светът да знае за това – тогава да, разбира се, направете го. Много държави го имат, включително България. Нали се сещаш:  Древна история, древен фолклор и мистика, алхимия и т.н. Когато аз реших да го направя, беше доста спонтанно. Започна с албума “Arise”, когато започнахме да мислим какви „външни“ звуци да включим. Направихме малко повече в „Chaos AD“ и „Roots“. И разбира се в Soulfly това е огромен елемент с перкусиите и трайбъл ритмите. Наистина съм горд да внеса това в света на метъла и мисля, че променихме метъл вселената с него. И да, ако другите имат шанс, трябва да направят същото.

Много групи започват с копиране на другите, в един момент те намират своя собствен път. Кога беше това за теб?

Влияние винаги е имало. Всичките ми албуми са повлияни от нещо, което е около мен, дори днес съм повлиян от друга музика през цялото време. Що се отнася до оригиналността, тя идва малко по малко. За мен основната повратна точка беше, когато се преместих в САЩ и се ожених за Глория. Тя ме научи на много за политиката и как да виждам света в различна светлина. Ето защо и „Chaos AD“ беше толкова политически ориентиран.  Засягането на толкова много различни теми беше повратна точка за мен, да пиша различни текстове, които се занимават повече със социални проблеми, вълнувщи хората по света. За мен беше наистина страхотен начин да погледна на света в различна светлина и е чудесно, когато имаш партньор, който да ти помогне с това. Това направи Глория за мен, иначе все още щях да пиша песни за демони и Сатаната. Хе-хе.

Групите все още го правят.

Да, няма лошо!  Просто аз се насочих към нещо близко до това, което наистина ме интересува. Агресията на музиката си остава, но сега имам и Go Ahead And Die, които са доста протестен тип музика. Освен това с най-новите неща, които правя със Soulfly, имах шанса да изразя мнението си по много различни теми. Имаме нужда от това в света днес, защото той е доста объркан. Всички тези войни, всички тези фашистки лидери. Гадно е и имаме нужда хората да виждат и чуват повече за тези неща.

Винаги съм се възхищавал на музиканти, работещи заедно със семействата си, като теб и брат ти.. Или как жена ти и синовете ти също участват, в това което правиш. Какви са предимствата и недостатъците на работата с член от семейството?

Плюсовете са, че наистина можем да се доверим един на друг. Зависим и разчитаме един на друг. Никой няма да те прецака и предаде. Те ще дадат всичко за теб. Те буквално биха дали живота си за мен. Ние идваме от наистина голямо семейство, където всеки помага с музиката. Сега работя с брат ми, синовете ми, жена ми и дори внуците ми се включват. Това е страхотно човече. Ние сме като голяма мафия! Ха-ха. Минусите… знаеш, че не са толкова много. Понякога има спорове за определени песни. Някои разногласия в мненията, но аргументите са добри. Ако не спорите означава, че не ви пука. За мен е сбъдната мечта да мога да работя със семейството си, така че усещането е невероятно.

Знам, че като деца изобщо не сте се интересували от музика, а повече от футбол... но едно шоу на Queen променя това за вас двамата. Вярваш или не, в днешно време има хора, които са били повлияни от твоята музика, така както теб тогава. Мислиш ли, че това е най-важното? Музикантите да вдъхновяват и влияят на по-младите поколения?

Разбира се, че това е важно човече. Това е всичко, което представлява музиката. Вдъхновява хората, кара ни да се чувстваме по-добре като личност, като човешко същество или как подхождаме към живота като цяло. За мен метълът не е просто музика, а начин на живот и тъй като е начин на живот – всичко, което правя, е свързано с музиката. И ще съм благодарен на Queen завинаги, че направиха това с мен. Те не знаят, че са направили това, не е и нужно да го знаят,  но точно в това е магията. Всички си предаваме вдъхновение един на друг и се надявам един ден много повече групи да се родят само заради това, което аз правя... И така трябва да бъде, човече!

Знаеш ли какво?. Нямаше да ти разказвам тази история, но през 90-те години когато с  брат ми бяхме деца, прекарвахме лятото в провинцията при баба ми и дядо ми. Тогава, точно преди да заминем, един мой съученик ми даде “Arise” на касетка. Аз и брат ми прекарахме цялото лято в слушане на този албум, играейки „Streets of rage“ на телевизионната ни игра Sega. Направо бяхме като зашеметени. Сега съм музикален журналист и концертен-фотограф и имам честта да говоря с теб! Брат ми е музикант и има син на 8 години, който свири на барабани и харесва капоейра! …

Еха. Виждаш ли човек! … Това е красотата на музиката. Друг добър пример е UFC боецът Алекс Перейра. Той е един от най-добрите в момента и е изключително запален по бразилско-индианското наследство и племенния живот. Той всъщност изм,.,мклползва песента “Itsári” от Roots докато излиза на ринга. Когато записах песента, никога не съм мислил, че ще бъде използвана на спортни събития, за да стимулира един спортист да отиде и да се бие. Вдъхновението работи по толкова мистериозни начини и е страхотно. Това е хубавото на музиката.

Какво крие близкото бъдеще за теб Макс? Ново издание на Cavalera, нов Soulfly? Или може би нещо друго?

Турне и Soulfly. Това е всичко хе-хе. Ще направим турне през останалата част от годината и следващата година ще направим още неща на Cavalera, защото се получава много добре, а след това и нов албум на Soulfly. В момента работя върху него. Мисля, че този нов запис ще бъде наистина интересен, защото точно сега имам възможността да направя Cavalera и Go Ahead And Die, с които моята жажда за екстремна метъл музика е задоволена. Така че ставам по-непредубеден, експериментаторски и пренасям Soulfly в бъдещето с албум, който ще бъде много по-приключенски и рискуващ. Наистина очаквам с нетърпение новия албум на Soulfly догодина.

Чудесни новини! Звучи оптимистично и ти желая всичко най-добро и ще очакваме с нетърпение този албум. Няколко пъти спомена, че напоследък се вдъхновяваш от по-младото си Аз. Така че нека си представим, че можеш да се върнете назад във времето, да речем 1985 г. и да срещнеш себе си на 16 години. И можеш да му кажеш само едно изречение. Какво ще бъде?

О, това е един от онези трудни въпроси. Не знам... може би... „Живей пълноценно!“ Правя това в момента, но тогава бих си казал същото. Наслади се на всяка минута и всяка секунда. Радвай се на хората около теб и на всичко, което правиш и не приемай нищо за даденост.

 

Имаме еднопосочен билет, така че по добре да се насладим на пътуването.

Ха-ха Точно!

Благодаря ти много за това интервю! Ще се видим на 15 юли в София!

Добре, братко, пази се!

Автор: Никола Петрас