Интервю: Tarja Turunen (ex- NIGHTWISH)

Благодаря ти за включването Tarja. Наистина е удоволствие за мен да се чуем.

Благодаря за поканата.

Знам, че си доста заета и вероятно денят ти е бил адски натоварен, така че няма да ти отнемам много от времето. И също ме извини, ако около мен е малко шумно, защото съм на фестивал и в момента съм в..... "прес зоната".

О, къде си?

На един малък местен фестивал в България. Но да, всеки момент ще започнат да свирят групите. Знаеш как е – саундчекове...

О, супер!

Нека започнем направо. Вече имаш три обявени предстоящи концерта в България! Явно много ни обичаш, а ние определено обичаме теб. Но сега говорим за специалния ти концерт в Пловдив. Новият ти албум вече излезе, но предстоящото шоу със симфоничен оркестър обещава да бъде нещо доста специално и различно. Какво може да очаква публиката от този концерт?

Да, ами, имате този невероятен Античен театър, който вече съм имала възможност да посетя. За първи път беше преди около 15 години, а сега ще ми бъде втори път. Наистина нямам търпение да се върна на това красиво място. Ще бъда придружена от струнен оркестър и от пианиста и кийбордист Guillermo De Medio. Струнният оркестър ще бъде български, с местни музиканти, а програмата е смесица от различни неща. Това ще е много интимен и много емоционален концерт. Ще изпълнявам песни на някои от любимите ми метъл групи, мои собствени песни, както и песни на Nightwish. Получава се много красива смесица и работим по тези аранжименти от доста време. Имах удоволствието през това лято да направя подобни концерти – не със същия състав, но сходни като идея – в Грузия и Франция, и хората бяха наистина щастливи. Това не е нещо, за което можеш да кажеш: „О, това вече съм го гледал.“ Много е различно и наистина се радвам, че се връщам в България, защото българските ми фенове винаги са ме подкрепяли много. Така че, да, имам големи очаквания за този концерт.

Колко работа всъщност изисква подготовката на подобно шоу, особено когато работиш с местен оркестър? Кои са най-големите предизвикателства, когато трябва да съберете всичко заедно?

Обичам да работя върху различни неща, да планирам различни сетове и да решавам кои песни да включим в различните концерти. Очевидно при такъв тип концерт основното нещо е моят глас. Трябваше да намеря песни, които са подходящи за мен като певица, но също така да мисля за атмосферата – какво може да те повдигне емоционално и, знаеш, да ти даде онези тръпки, от които и ти, и аз имаме нужда. Да има нещо различно и да не отегчаваме хората на концерта. (Смее се.)

Няма никакъв шанс да стане това!

Да, няма шанс. И същото важи и за аранжиментите. Имам страхотни хора около себе си – оркестрови аранжори, както и Guillermo, който идва с мен и, знаеш, свири пиано и клавири. Той прави тези аранжименти заедно с мен вече от доста време и много обичам този процес. Харесва ми този тип работа, защото това всъщност е музикалната ми основа. Знаеш, аз започнах с класическа музика и това е нещото, което наистина познавам. Така че за мен това е страхотна промяна, но същевременно подобни концерти ме карат да работя много повече и върху гласа си, защото искам интонационно да бъда безупречна и да ви дам възможно най-доброто изпълнение. Искам гласът ми да е във възможно най-добра форма и точно това правих през това лято. Всъщност нямах концерти. Още преди време реших, че искам да се съсредоточа върху тези концерти и наистина да се подготвя добре за предстоящите.

Винаги си се движила между тези два много различни свята – операта и метъла. Кой от тях чувстваш по-близък до себе си днес и как тези две твои страни ще се срещнат в концерта в Пловдив? Коя Tarja ще видим повече през тази вечер?

В Пловдив ще видите една по-интимна моя страна. Но няма да видите оперна дива на сцената. (Смее се.) Ще ме видите много близо до хората, до феновете ми, до моята прекрасна публика, в една много спокойна и красива обстановка. И Пловдив – знаеш това – дори самият театър ще ни помогне да постигнем това усещане. Средата винаги е много важна. Когато обстановката на мястото се промени, това променя малко и самото изпълнение.

Атмосферата е различна.

Да, определено, и точно в това е красотата. Можеш да се адаптираш към тази среда. И това е нещо наистина хубаво. Ще изпълнявам метъл песни, рок песни, мои песни, песни на Nightwish. На сцената ще бъда аз – Tarja, която хората вече познават. И знам, че българските фенове са до мен още от... Аз всъщност не дойдох във вашата красива страна с Nightwish. Дойдох сама. Преди много време дойдох сама и не можех да повярвам на това, което видях пред себе си на сцената в София. Плачех, защото не можех да повярвам, че има толкова много хиляди хора и че, знаеш... всички те са там заради мен. Оттогава насам винаги е било невероятно да се връщам и наистина очаквам с нетърпение този прекрасен концерт. Но после, когато дойдa пак във вашата страна с Frisson Noir, ще стане тежко. Тогава вече ще бъде сериозно. Много сериозно! (Смее се)

Страхотно. Всички чакаме и трите концерта. Ще бъде чудесно. Била си пример за много млади жени в музиката. Усеща ли се тази отговорност по различен начин сега, когато самата ти отглеждаш дъщеря?

Да. Ами, дъщеря ми вече е тийнейджър и, знаеш, в живота ни постоянно настъпват промени. Всичко непрекъснато се променя, което аз всъщност много харесвам, защото тя е прекрасна. И е хубаво да видиш какво си направил – какво съм направила аз като майка. Ако има едно нещо, с което мога да се гордея, това е начинът, по който съм се справила като родител. Мисля, че съм си свършила добре работата, защото гледам детето си и тя е страхотна. Но усещам, че с напредването на възрастта все повече хора от музикалната индустрия идват при мен – момичета и жени. Все по-често ме търсят, защото са ме виждали как оцелявам в тази индустрия толкова дълго време. И за щастие наистина оцелях. Много съм благодарна. Вече са повече от 30 години. Толкова време съм тук и правя това, което обичам. Минала съм през проблеми, минала съм през какво ли не. Но винаги съм запазвала собственото си мислене, собствения си начин да правя нещата и винаги съм правила нещата, които са важни за мен. А това невинаги е било лесно. Наистина ми се е налагало да бъда твърда и да казвам: „Ей, не, не, не. Няма да си продам душата тук.“ Но това е необходимо. Наистина е необходимо.

Разбирам. Да, много добре казано. Но след всичко, през което си минала – мислиш ли, че артистичната свобода е нещо, което получаваш с успеха, или е нещо, за което трябва да се бориш?

Не мисля, че артистичната свобода идва с успеха. Тя всъщност идва от това да познаваш себе си. Трябва да знаеш кой си. Какво искаш да правиш в живота си? И точно там започва свободата ти. Например последният албум, който написах – Frisson Noir. Осъзнах, че е минало доста време от предишния ми албум, но си дадох време, защото чувствах, че просто съм била прекалено заета с всички турнета и всичко останало. Но когато седнах да пиша песните за новия албум, просто се почувствах много свободна, без да знам накъде ще ме отведе този албум, дали ще бъде успешен или не, или каквото и да било.

Просто трябваше да бъда напълно честна със себе си и с чувствата си и да се доверя на собственото си усещане. Именно оттам всъщност идва свободата. Говорила съм много за мечтите – че аз живея тази мечта всеки ден, защото, знаеш, ако моят път свърши утре – нека бъде така. Защото знам, че съм живяла, че съм обичала и обичана, и че съм била свободна. Имала съм възможността да бъда свободна. И това е достатъчно. Хората казват, че ако имаш много пари, можеш да правиш каквото си поискаш, или ако си успешен, можеш да правиш каквото си поискаш. Но не е задължително да е така. Ако изгубиш себе си и изгубиш представа накъде вървиш в този живот... Мисля, че човек започва истински да разбира себе си едва с възрастта. Знаеш, когато си на 20, нищо не знаеш. Живееш за момента и си мислиш, че знаеш всичко, но всъщност нищо не знаеш. (Смее се.)

Това всъщност беше един от следващите ми въпроси. Израснах с музиката на Nightwish – първо като фен, а по-късно и като журналист – както и с цялата финландска метъл сцена, от Stratovarius и Sonata Arctica до Children of Bodom. Когато бях по-млад, приемах много от нещата, които се случваха около групата, страшно емоционално, без наистина да се замислям за човешката цена зад всичко това. Когато погледна назад сега, виждам онези години по съвсем различен начин. Ако можеше да кажеш на младата Tarja всичко, което я очаква – успеха, но също конфликтите, жертвите, разделите и необходимостта да започне отначало – пак ли би ѝ казала: „Давай. Ще си заслужава“?

...Да. Защото... какво, по дяволите? Иначе нямаше да си тук. Аз нямаше да бъда човекът, който съм сега и който в момента разговаря с теб. Всички тези неща, за които говорим... нямаше да имам същия живот. Да, те изграждат живота ти и аз не съжалявам за нищо. Наистина. Сериозно, човече, не съжалявам за нищо, защото тези неща те изграждат. Трябвало е да премина през тези проблеми. Трябвало е да премина през тези трудности и през тези тежки моменти, защото те винаги те учат на нещо за самия теб. И е много трудно. Иначе не би могъл да продължиш напред, не би могъл да простиш и не би могъл да разбереш защо всичко се е случило. Трябва да можеш да се погледнеш в огледалото и да кажеш: „Добре съм със себе си.“ Това е наистина трудно. Много хора дори не смеят да го направят, защото страхът е там и ни спира. В днешно време се страхуваме от всичко. Хората се страхуват да направят дори най-малката промяна. Много ги е страх. И точно това винаги ни спира.

Но важно ли е човек да излезе извън зоната си на комфорт, за да може да продължи напред?

Да, точно така. Всяка промяна изисква страшно много смелост и кураж и е адски плашещо. Но се справяш. Аз винаги съм вярвала, че от всичко в крайна сметка излиза и нещо хубаво. И при мен, ако трябва да съм честна, наистина открих собствения си глас и това, което е в сърцето ми. Това не са някакви глупости. Наистина е истинско. Трябваше да премина през всичко това.

Точно това винаги съм харесвал в теб. Винаги оставаш вярна на себе си и си наистина, наистина добър човек. Отново ти благодаря много. Трябва да приключваме. Вече ти отнех прекалено много време.

О, няма проблем. Ти си последният. Не се притеснявай, ти си последният човек, с когото говоря днес, така че спокойно. Ако имаш още нещо, което искаш да ме попиташ...

Само още един въпрос, защото искам да завършим интервюто с наистина хубаво усещане. Честно казано, много се зарадвах, когато дойдохте при нас с Marko Hietala миналия април. Беше страхотно шоу и беше чудесно да ви видим отново заедно. Много хора веднага започнаха да говорят какви ли не неща, знаеш! Но за мен най-изненадващото беше, когато каза, че двамата всъщност сте се опознали по-добре едва след като вече не сте били в Nightwish. Очевидно, когато една група стане много голяма, тя може да престане да се усеща като компания от приятели и да се превърне повече в бизнес, а личните отношения някак да се изгубят по пътя. Това преживяване научи ли те днес да балансираш тези неща по различен начин в живота и кариерата си?

Определено. Вероятно знаеш, че все още работя със същите хора, с които започнах. Знаеш, дори Alex все още свири на китара с мен. Той беше още в първия ми албум. Doug Wimbish свири на бас с мен. И той беше в първия ми албум. А това вече беше преди повече от 20 години. Но аз нямам група в този смисъл. Аз съм сама и взимам собствените си решения, а момчетата не участват в бизнес частта. Не участват. Те са до мен, когато работим върху музиката. Винаги са до мен и тази част работи на сто процента. Но работата е там, че рискът е мой и аз нося отговорността. Те не носят тази отговорност и затова между нас няма никакви конфликти. Знаеш, конфликтите в групите се появяват, защото всеки има собствено мнение и тогава... нещата просто се разпадат. Това е много често срещано при групите. А аз имах огромния късмет да събера около себе си наистина страхотни хора. За мен това е също толкова важно, колкото талантът им като музиканти и начинът, по който свирят – знаеш, какви хора са те самите.

Те са страхотни момчета и момичета и наистина ми е приятно да бъда с всички тях на път. Защото е много трудно, когато затвориш вратата на дома си зад себе си. Вече не си там. Напускаш донякъде зоната си на комфорт и се превръщаш в артист. Аз ставам артист и това сякаш ми е написано на челото през цялото време. Вече не съм майката, съпругата и домакинята, ако щеш. Аз съм артист. А само това е достатъчно трудно. Наистина е достатъчно трудно. Ако трябваше да прекарвам времето си на път с някакви задници, щеше да бъде ужасно трудно. Наистина ужасно. Затова е много важно да намериш хора, които са до теб. Когато имаш скапан ден, да можеш просто да се разплачеш, без значение кой стои до теб, защото знаеш, че можеш да имаш доверие на хората, които са там за теб и са заедно с теб.

Много добре казано. Наистина много добре. Благодаря ти много за отделеното време. И мога ли да те помоля за няколко последни думи към хората, които ще дойдат на концерта в Пловдив? Нещо като кратка покана просто да бъдат там. Знаеш, че всички ще бъдат там заради теб, но нека все пак сме сигурни.

Да, много съм щастлива, че съвсем скоро, на 18 септември, отново ще се върна в Пловдив. Отново ще бъда там с вас, прекрасни хора, за един наистина специален концерт, който, надявам се, ще ви взриви ума и ще докосне сърцата ви. И да – благодаря ви страшно много, че сте до мен всеки ден по време на това мое пътуване. Нямам търпение да ви видя отново.

Благодаря ти много за отделеното време, Tarja. И нека приключим с обещанието, че ще направим още едно интервю покрай някой от предстоящите ти концерти.

Да, благодаря ти много. Пожелавам ти прекрасен ден и приятно изкарване на фестивала.

Благодаря. Ще се видим в Пловдив.

***

Повече за TARJA TURUNEN

Website: https://www.instagram.com/tarjaofficial/
Facebook: https://www.facebook.com/tarjaofficial
Instagram: https://www.instagram.com/tarjaofficial/
Билети за концерта в Пловдив - купи тук

Автор: Никола Петрас
Август 2026