Интервю: Christopher Ruf "C.S.R." (SCHAMMASCH)

Здравей, Chris, благодаря ти, че отдели време за това интервю. Как си?

Здравей. Вкъщи съм. Всъщност през повечето време съм си вкъщи и работя оттам. Така че, да - това си е моето място.

Предполагам, че се подготвяш и за предстоящите концерти?

Да, наред с други неща. Освен това работя като фрийланс дизайнер. Пиша цялата музика, занимавам се с организацията на концертите и всичко около групата, а също така върша и дизайнерската си работа от вкъщи. Постоянно жонглирам с по десет неща едновременно.

О, познато ми е — аз също съм дизайнер и постоянно жонглирам между различни неща. Така че в това отношение сме колеги. Нека започнем с очевидната причина да си говорим днес. Десет години след „Triangle“ решихте отново да изпълните целия албум на живо. Последният път, когато свирихте в София, беше преди почти десет години, по време на турнето за „Triangle“. Сега се завръщате десетилетие по-късно, за да го изпълните по случай годишнината му. Усещаш ли го като съвпадение или може би като някакъв знак - затваряне на кръга... или на триъгълника, ако предпочиташ?

Мисля, че по-скоро се дължи на факта, че от около 2019 г. насам не сме правили особено много турнета. За мен лично турнетата станаха доста трудни в някои отношения и с годините просто усетих, че капацитетът ми за това постепенно намалява. Оттогава насам сме се съсредоточили основно върху отделни концерти, фестивали и подобни неща. А София - или България като цяло — не е място, на което групи като нас имат чак толкова много възможности да свирят. Предполагам, че няма и толкова много промоутъри, които работят с подобен тип ъндърграунд музика, така че възможностите естествено са по-ограничени.

Не е като през тези години да сме свирили кой знае колко и в съседните страни. Като цяло сме имали сравнително малко концерти в тази част на Европа. Така че всъщност ми харесва, че моментът почти съвпада с десет години от последното ни идване. А сега, покрай десетата годишнина на албума, това придобива още повече смисъл. Но в крайна сметка просто така функционира концертният пазар за нас в момента. Вече няма много държави, в които свирим редовно, освен може би Германия, която все още е основното ни място за концерти. Що се отнася до останалата част на Европа, там свирим доста по-избирателно и България естествено е част от това.

Повлия ли връщането към „Triangle“ по някакъв начин на музиката, която създаваш в момента? Може ли завръщането към стара творба неочаквано да посочи посоката към бъдещето?

Интересен въпрос. Определено беше сериозно предизвикателство да се върна към целия албум, особено когато става дума за това отново да го пренесем в концертна среда. Отне много време и усилие, за да го пригодим към конфигурацията, с която групата свири през последните няколко години. Веднъж вече бяхме изпълнявали целия албум на живо - на Roadburn през 2017 г., мисля - но тогава подходът ни беше доста по-ограничен. Сега наистина се опитваме да изсвирим сами колкото се може повече от него. Разбира се, все още има бек тракове, особено при ембиънт частите на албума, защото просто има граници на това, което можеш да възпроизведеш на живо, дори когато групата е от петима души. Честно казано, вероятно ще ти трябва нещо като десетчленна група, за да изпълниш всичко без никакви бек тракове. Така че беше доста работа да пресъздадем албума - и особено тези ембиънт части — в концертен формат по начин, който да пасва на това, което правим на сцената в момента. И това естествено ме принуди отново да се заровя в детайлите на албума.

Трябваше да отворя много от старите студийни проекти и осъзнах, че всъщност съм подценявал колко много работа е била вложена в този запис, особено в третата част - цялата ембиънт секция. Само студийният проект за тази част имаше, мисля, над 300 трака. Така че можеш да си представиш какво означава това.

Разбира се, мога да си представя. Но означава ли това, че през последните години си започнал да гледаш на работата си по още по-комплексен начин?

Да, всичко, което сме правили, винаги е било много комплексно, когато става дума за студийна работа. Винаги е било така и мисля, че до известна степен винаги ще бъде. Но в момента всъщност се движа в обратната посока. За следващото издание се опитвам малко повече да се ограничавам по отношение на броя тракове. Вместо върху основните китари да има още десет допълнителни китарни трака, може би ще има два или три — или изобщо няма да има. Мисля, че това просто е различен подход към творчеството и писането на музика. И двата начина на работа, разбира се, имат своите плюсове и минуси.

Но честно казано, не мисля, че днес бих имал търпението отново да направя нещо като „Triangle“. Както казах, когато се върнах към старите студийни проекти, осъзнах колко много енергия съм имал тогава — много младежка енергия, много огън. Имах нужда от това, защото иначе нещо подобно вероятно изобщо нямаше да е възможно. Сега остаряваш, животът става по-труден, а в момента така или иначе става по-труден за всички. Обществото ни е в доста лошо състояние в момента и това те изтощава.. Така че със следващия албум определено се насочвам към нещо не толкова сложно.

Това всъщност води точно към следващия ми въпрос. Смяташ ли, че начинът, по който хората консумират музика днес — чрез алгоритми, плейлисти и все повече съдържание, генерирано от AI - променя не само музикалната индустрия, но и самата ни способност наистина да слушаме?

Разбира се. Не мога да говоря точно от собствената си гледна точка, защото, първо, в днешно време по различни причини не слушам чак толкова много музика. Но аз никога не съм бил човек, който има Spotify акаунт и слуша музика по този начин. Никога не е било моето нещо, защото още от самото начало не харесвах този начин на консумиране на музика - превръщането ѝ в някакъв страничен продукт на ежедневието, почти като фонов шум. Имам чувството, че много хора точно така я използват. И естествено, колкото повече всичко се движи в тази посока, толкова по-малко сме способни действително да обръщаме внимание на случващото се и наистина да стигнем до същността на едно музикално произведение. Вместо това просто прескачаш към следващата песен, ако някаква част не пасва на настроението ти, звучи различно от очакваното или просто не те грабне веднага.

За мен този начин на слушане на музика - ако въобще можем да го наречем слушане - е доста извратен. Той лишава произведението от стойността му и в много случаи - от основния му смисъл. Разбира се, това не важи за всякакъв тип музика. Но нещо като това, което правим ние, определено не е създадено, за да бъде консумирано като някакъв шибан фастфуд. То е там, за да вникнеш в него, да се оставиш да те поведе на едно пътуване и наистина да се потопиш в случващото се. А за мен това, което се случва с изкуството в момента, е огромна трагедия - не само с музиката, а с изкуството като цяло. Наистина не мисля, че човечеството си прави някаква услуга, движейки се в тази посока.

Всъщност за мен това е доста тежка тема, защото ме засяга всеки ден. Влияе върху мотивацията ми и върху страстта ми към това, което правя, защото в един момент започваш да се чувстваш излишен. А след това, с всичко останало идва и AI, което за мен прави цялата ситуация още по-лоша. Така че, да - лично се чувствам атакуван от всички тези развития. Не само от Spotify, не само от плейлистите, а в огромна степен и от AI и от цялата посока, в която се движат нещата.

Всичко вече е алгоритми, промптове, приложения и платформи...

Да! И всъщност всички тези неща са направени така, че някакви шибани милиардери да могат да натъпчат още повече пари в джобовете си, докато всички останали биват лишавани все повече. В крайна сметка всичко е просто алчност - растеж заради самия растеж. И, знаеш ли, има дума за това: „рак“ в смисъла на тумор. Точно това е за мен.

Да, разбирам. Много добре казано. Но в същото време живеем и във време, в което хората са все по-чувствителни към език, визия или идеите, а артистите много бързо могат да се превърнат в мишена на обществено възмущение или на така наречената cancel culture. Schammasch смесват мрак, религия, символизъм и неудобни идеи — теми, които лесно могат да провокират хората. Мислиш ли за това, когато твориш, или просто следваш изкуството накъдето те отведе?

Мисля, че тук има доста неща които могат да се кажат. Ние никога не сме били мишена на подобни неща, вероятно защото винаги сме подхождали към това, което правим, с определена доза здрав разум. Темите и идеите, които изразяваме чрез изкуството си, могат да бъдат интерпретирани по много различни начини. И също така вярвам, че на изкуството трябва да му бъде позволено да прави много неща. В същото време, разбира се, има определени граници и като артист трябва да влагаш известен здрав разум в работата си. Ако не го правиш, тогава трябва и да си носиш последствията. А в някои случаи определено трябва да има последствия.

Но от друга страна, смятам, че днес много изкуство бива атакувано или осъждано по грешни причини. А това не е особено продуктивно по отношение на мястото, което изкуството има в обществото, защото изкуството винаги е било пространство за критика. А критиката трябва да работи и в двете посоки. Не може да бъде: „Докато казваш това, което аз смятам за правилно, всичко е чудесно. Но в момента, в който прекрачиш тази линия, вече си мой враг и трябва да бъдеш забранен.“ Критиката не работи така. И здравият разум също не работи така.

Но за да отговоря директно на въпроса ти - не, това не е нещо, за което мисля, когато пиша или създавам изкуство. Не се питам дали нещо може да предизвика подобна реакция, защото никога не съм бил истинска мишена на такива неща и не мисля, че ще бъда - поне не по някакъв начин, който би бил оправдан. Така че просто изразявам каквото искам да изразя, по начина, по който искам да го изразя. Досега това никога не е било проблем и, разбира се, се надявам да остане така.

Schammasch винаги са поддържали известна дистанция между отделния човек и артистичната същност на групата. Смяташ ли, че скриването или поне намаляването на личната идентичност на музикантите позволява на публиката да навлезе по-дълбоко в музиката, без личността на артиста да застава на пътя ѝ?

Да, мисля, че го формулираш много добре. И това, разбира се, е една от основните причини все още да правим нещата по този начин. Нашите личности всъщност не заемат особено място в начина, по който се представяме като група или като артистичен проект, защото това не е важно в случая. Когато поставиш прекалено голям фокус върху отделния човек, отнемаш вниманието от същността — от посланието, от изразяването, от артистичното преживяване, което искаме хората да получат, когато дойдат на наш концерт или слушат албумите ни.

От друга страна, това ме кара и да се чувствам много по-комфортно с това, което правя, особено на сцената. Не е необходимо лицето ми да е на милион снимки из интернет. Не ми трябват всички тези глупости с култа към личността или усещането, че съм някакъв важен човек само защото съм се качил някъде на сцена. Просто не ме интересуват особено тези неща.

И през последните десет-петнайсет години много пъти съм бил благодарен, че сме го правили по този начин. Това все още ми позволява например да се разхождам спокойно на някой фестивал, без непременно да бъда разпознаван, и наистина ми харесва.

Просто нямам нужда от този култ към личността около себе си. Отново — според мен той просто отнема вниманието от по-важните неща, от това, което всъщност се опитваме да правим.

Смяташ ли, че днес е все по-трудно да запазиш мистерията, когато от артистите постоянно се очаква да обясняват себе си чрез интервюта и социални мрежи... както правим и ние в момента?

Ами... (смее се) Смешното е, че от доста време насам отказвам почти всички интервюта. Последните, които дадох, бяха, мисля, някъде в началото на миналата година, може би около януари, покрай последния албумен цикъл. Но дори и преди това в продължение на може би пет години почти не бях давал интервюта.

Това е нещо, към което станах изключително внимателен, защото, честно казано, ми омръзна да обяснявам прекалено много какво правим. Ако дадеш десет интервюта в рамките на ден-два, много бързо забелязваш, че въпросите често са едни и същи и естествено започваш да повтаряш едни и същи неща. За мен това много бързо започва да се усеща изтъркано. И, разбира се, това невинаги е честно спрямо интервюиращия, защото той може да ти задава даден въпрос за първи път, въпреки че ти вече си отговарял на него девет пъти същия ден.

Това е една от причините през годините да реша да давам много по-малко интервюта и все още е така. Този път направих изключение заради предстоящия концерт и промоцията около него, което очевидно е добра причина за интервю. Но когато става дума за някакви случайни покани за интервю без конкретна причина или цел, обикновено продължавам да ги отказвам. Просто не съм особено заинтересован да обяснявам прекалено много какво правя. Всичко е там и е отворено за интерпретация.

А и повечето неща вече са казани в самата музика.

Да, или поне са там, за да бъдат открити. А понякога прекаленото обясняване отнема именно от това откриване. Не мисля, че изкуството задължително трябва да бъде възприемано точно по начина, по който артистът го е замислил, когато го е създавал. Всеки сам трябва да открие — или дори да създаде — собственото си значение в едно произведение на изкуството.

Разбирам. И си прав. Така че още веднъж ти благодаря, че направи това интервю с мен!

Разбира се, няма проблем.

Нека тогава малко да се насочим към края. Schammasch винаги са съществували някъде между екстремния метъл и нещо много по-обширно. Имат ли жанровете все още някаква реална стойност за теб или в момента, в който един артист изгради собствена силна идентичност, те започват по-скоро да го ограничават?

Не мисля, че жанровете някога са имали чак толкова голямо значение за нас — и особено за мен, когато става въпрос за групата. Все още ценя определени аспекти на различните метъл жанрове, разбира се. Но когато става дума за собственото ми творчество, не мисля, че подобни определения служат за нещо. И от много, много време вече не е така. Както каза и ти, тези неща винаги ограничават перспективата, а аз определено не се опитвам да правя това. По-скоро точно обратното — поне така е през последното десетилетие.

Трябва обаче да отбележа, че в предстоящия албум има известно съзнателно самоограничение по конкретни причини. Но идеята е да се създаде определена атмосфера, а не да се вместим в някакъв конкретен жанр. Не възприемам Schammasch като част от това или онова течение в метъла. Пасваме на местата, на които пасваме, а на други не пасваме толкова добре — и това е напълно нормално. Всъщност аз гледам на жанровите граници просто като на различни цветове, които можеш да използваш върху платното, за да създадеш това, което искаш. Горе-долу така гледам на нещата още от времето, когато започнах да работя по втория албум на групата.

След целия мрак, философия и символизъм около Schammasch — кое е най-малко „Schammasch“ нещото в теб в реалния живот?

...Най-малко Schammasch нещото?

Да.

...О, Боже! (смее се) Какъв въпрос!

Опитвам се малко да разведря края на интервюто. (смее се)

Знаеш ли, забавно е, защото, разбира се, има определен образ, който се опитваме да изградим под името на групата. Но като човек в личния си живот вероятно ще разочаровам доста хора, когато кажа, че всъщност изобщо не съм особено сериозен тип. Шегувам се много, мога да се държа глупаво — просто съм си един нормален човек. И предполагам, че точно това вероятно е най-малко Schammasch нещото в мен.

Просто това, че си нормален?

Да, имам предвид нормален като начина, по който живея ежедневието си. Може би не чак толкова по отношение на работата ми, защото тя все пак е доста нетипична в сравнение с живота на повечето хора. Но да... какво да кажа? Например много обичам видеоигри. Може би това е нещо, което хората не биха очаквали непременно.

Мисля, че хората често си представят, че зад всички тези проекти и всички тези мистифицирани образи трябва да стои някакъв наистина странен, мрачен, чудат, почти извънземен човек. Изграждат си такъв образ в главата.

Но от личния ми опит със срещите ми с много музиканти — хора, за които и аз предварително съм имал някаква определена представа — мога да ти кажа, че вероятно в 80% от случаите тези образи в главите ни се оказват доста погрешни. Защото в крайна сметка всички сме просто хора. Това е всичко.

Така е. Добре, благодаря ти страшно много за това интервю. За мен беше удоволствие. Мога ли само да те помоля да оставиш няколко думи за хората, които ще дойдат да гледат Schammasch - може би за първи път в живота си?

Разбира се, и аз ти благодаря, между другото! Наистина се надяваме това да бъде специално преживяване за вас — може би нещо малко по-различно от това, което обикновено бихте очаквали от един метъл концерт. Много сме щастливи, че след толкова време най-после можем да се върнем отново, и наистина се надяваме да оставим хората с преживяване, което няма да забравят скоро.

Добре, благодаря ти много за отделеното време, Chris. Очакваме с нетърпение да се видим на концерта.

Наздраве! Благодаря и аз, ще се видим там.

***

Повече за SCHAMMASCH

Website: https://schammasch.com/
Facebook: https://www.facebook.com/SCHAMMASCH
Instagram: https://www.instagram.com/schammaschofficial/

Билети за концерта в София - купи тук

Автор: Никола Петрас
Септември 2026