Интервю: Iggor Cavalera (CAVALERA CONSPIRACY, ex-SEPULTURA)

Здравей, Iggor! Как си? Къде те хващам в този момент?

В Лисабон съм, в Португалия. След няколко часа свирим тук, а турнето е дълго — около пет седмици. Така че почти всеки ден има концерт. Много е хубаво, но е и много изморително.

Такова е проклятието на турнетата.

Да!

Това лято ще дойдете с Chaos A.D.  и в София. Песните, свързани с този албум, говорят за насилие, територия, власт, племенна идентичност и социален разпад. Чувстваш ли ги по различен начин днес, когато войната и разделението все още са навсякъде, или това само доказва, че албумът никога не е остарял?

Мисля, че е по малко и от двете. За съжаление, албумът има дори повече смисъл сега, отколкото имаше, когато го написахме, и това е доста тъжно. Защото още тогава говорехме за тези проблеми, а някак си днес те са дори по-актуални, отколкото бяха тогава.

Така че, да, доста е тъжно. Но в същото време това кара албума да звучи още по-истински. Той говори за реалността около нас, а тя етакава, нали знаеш. Вероятно е била такава и преди, и вероятно ще остане така завинаги. Трудно е да мислиш за това.

Но самият албум… Усещането да свириш тези песни е невероятно. И, разбира се, текстовете са много специални.

Да, така е. Само като се замислиш. Албумът започва със ултра звук на сърдечния ритъм на Zyon, а днес той свири на живо на сцената с вас.

Не, всъщност не той свири с нас. Това е Igor, другият ми племенник, който свири бас с нас. Zyon свири само със Soulfly.

А, да, моя грешка. Извинявам се за това.

Не, не, няма никакъв проблем. Това просто е другият ми племенник, който беше част от албума, но, разбира се, е много специално да свиря заедно с племенника си.

За Max пък е много специално да бъде на сцената заедно със сина си, така че това е много, много яко нещо — и като родител, и като човек, който обича музиката. Това е част от нашето семейство.

Всичките ми деца също са свързани с музиката. Така че, да.

Да, Max всъщност спомена това последния път, когато го интервюирах. Ти и Max сте минали през неща, които повечето групи не биха преживели дори веднъж. Кое е по-трудно — да изградиш нещо с брат си, или да запазиш тази връзка след всичко, което времето е поставило между вас?

Мисля, че аз и Max сме много свързани. Разбира се, в миналото имахме различия, но за щастие успяхме отново да се съберем и да оставим всички тези неща зад нас.

Музиката беше огромна част от начина, по който израснахме, така че в един момент започнахме отново да свирим заедно. Но най-важното за мен беше да се свържа отново с него чисто човешки. И го направихме.

Разбира се, това, което правим с Cavalera сега, е невероятно, защото не всеки получава такъв шанс. Ако погледнеш братята Abbott от Pantera, тъжно е, че те не са тук, за да направят същото.

Бих се радвал да направим турне с Cavalera и двамата братя от Pantera заедно. Това щеше да бъде нещо много специално.

Това щеше да бъде епично! Когато двама братя свирят заедно, има ли нещо, което няма нужда да се казва на глас — някакъв вътрешен ритъм, който само хора с обща кръв и обща история могат да разберат?

Да, има такова нещо! Ако попиташ други братя, които свирят заедно, мисля, че и те ще имат тази допълнителна връзка.

Понякога е смешно, защото другите хора не улавят това нещо. Понякога мога просто да погледна брат си и вече знаем какво трябва да направим — било то на живо или в студиото. Няма нужда от много думи или много говорене.

А когато други хора участват в това, те трябва някак да уловят къде се намираме ние, нашата мозъчна вълна. Но това го има. Наистина вярвам, че много братя го имат — тази допълнителна връзка.

Когато започвахте, нямаше лесен път, нямаше готова инфраструктура и нямаше „правилен“ начин да стигнеш до света. Днес има повече инструменти, но може би по-малко риск. Мислиш ли, че комфортът убива част от опасността в тежката музика?

Трудно е да се каже, защото инструментите просто продължават да се променят. Може би навремето имаше радио, а ние бяхме група, която винаги е оцелявала без каквато и да е подкрепа от радиото.

Сега имаш целия интернет, с много канали и много начини да откриваш музика. Така че мисля, че нещата просто продължават да се променят, но търсенето на музика все още е същото — просто инструментите са различни.

Навремето аз и Max ходехме по магазини за плочи и четяхме фензини. Сега можеш да правиш много от тези неща онлайн. Просто е различен начин да го правиш. Но ако наистина не търсиш, няма да намериш нещата, които те интересуват.

Така че мисля, че много зависи от самия теб — да търсиш нова музика, да търсиш идеи и такива неща. Независимо какъв е инструментът.

Да, но в момента AI навлиза в музиката, изкуството, дизайна, промоцията, видеото, дори в писането и записването. Като човек, чиято музика винаги е била много човешка, физическа и инстинктивна, как гледаш на това?

Не знам. Аз вярвам в живото изпълнение. За мен всичко, което правим, е свързано с концерти.

Дори когато правим албум, ние вече мислим как ще го свирим на живо. Така че ако правиш неща, които не са реални, става много трудно да ги пресъздадеш на сцената.

Затова не мисля, че AI е нещо, което ни привлича. Ние наистина вярваме, че това, което правиш в студиото, трябва да можеш да го направиш и на сцената.

Но да, всеки си има свой път. Не ме интересува дали други хора го използват. Говоря само лично за себе си. Предпочитам да правя нещата по много органичен начин. Просто съм такъв.

Да, точно така, но както каза, всички тези неща са свързани с турнетата. А много музиканти казват, че турнетата стават все по-трудни заради разходи, логистика, визи, транспорт, продукция и натиска всяко шоу да сработи финансово. Мислиш ли, че това променя какви групи всъщност могат да оцелеят на турне?

Да, разбира се, трудно е. Трябва да намериш начини да го правиш.

Навремето имахме подкрепа от лейбълите, които инвестираха в това групите им да излизат на турне. Това вече не съществува. Лейбълите вече не го правят.

Така че намираме други начини да сме сигурни, че едно турне е печелившо или поне че не губим пари. Понякога не изкарваш чак толкова много, но най-важното е да бъдеш на път.

И знам, че не е лесно за всички. Ние сме достатъчно късметлии, че можем да го правим. Не ми се налага да търся друга работа — живея за музиката си и от музиката си. Така че се чувствам като един от щастливците.

Точно така, но като погледнеш назад сега, струваше ли си цената? Не успехът — той е очевиден. Имам предвид личната цена: напрежението, разделите, годините мълчание и това да бъдеш част от нещо, което в крайна сметка става по-голямо от хората вътре в него?

Да, всичко това е част от него. Това е пътешествие и не е лесно.

Всички тези неща, които спомена, са част от това да бъдеш човек, а също и част от това да правиш изкуство. Това е, което правим.

И няма гаранции. Не е като работа, на която ходиш всеки ден и имаш някаква гаранция, че нещата ще се получат. Никога не знаем какво ще се случи, когато правим албум или когато тръгнем на турне — колко успешно ще бъде или колко неуспешно може да се окаже.

Има много хазарт в това, но има и много доверие в самите нас.

Разбирам. Когато днес се връщаш към по-стар материал, усеща ли се като носталгия, като форма на отмъщение, или по-скоро като да си върнеш нещо, което светът е чул тогава, но може би никога не е разбрал напълно?

Не, не бих казал че е отмъщение. Мисля, че по-скоро става дума за това, че това са песни, които аз и Max сме написали заедно, и ни харесва да ги изпълняваме.

Чувството да ги свириш на живо е невероятно, така че мисля, че е повече заради това. Не е заради отмъщение, и не е само заради носталгия. Става дума за това да го правим сега. Мисля, че „сега“ е точния момент.

Разбира се, ние уважаваме миналото си и затова свирим тези песни. Наистина ценим това, което сме направили.

Музикалната индустрия се е променила напълно от ранните дни — от физическите издания и ъндърграунд размяната на касети до стрийминга, социалните мрежи, алгоритмите и постоянния поток от съдържание. Чувстваш ли, че тежката музика спечели повече свобода от тази промяна, или изгуби част от своята мистерия?

Не знам. Всъщност наистина не знам.

Както казах преди, мисля, че това са просто инструменти, които продължават да се променят и да се развиват по различни начини. Понякога дори не се усеща като развитие — усеща се като връщане назад.

Така че, да, трудно е да се каже дали е отрицателно или положително. Но това също е реалността на нещата. Те ще се променят и ще бъдат различни. И може би това също е хубаво нещо.

След като се върнахте към толкова много важен материал от миналото, чувстваш ли, че все още има недовършена работа между теб, Max и музиката, която сте създали заедно?

Да, имам предвид, че говорим и за писане на нова музика.

Разбира се, всичко е въпрос на баланс — да балансираме как искаме да правим тези турнета и колко нов материал искаме да напишем. Но винаги има разговори и за това да продължим напред.

Така че, да, мисля, че определено е в плановете ни да продължим напред и в бъдеще да има още материал от Cavalera.

Разбирам. Добре, значи това е, което близкото бъдеще крие за теб и Max — нова музика заедно?

Да, точно така!

Метълът често говори за свобода, сила и братство, но понякога най-грозните части на обществото все пак се появяват и в публиката. Мислиш ли, че един артист носи отговорност да спре шоуто, когато тази граница бъде премината? В София имаше момент, който много хора още помнят — когато ти реагира, след като момиче в публиката беше ударено.

Не знам дали е отговорност, но е човешко нещо. Преди всичко ние сме хора.

Свирим музика, имаме определени роли в това, което правим, но в същото време, когато се случи нещо такова, когато видиш нещо нередно или някой да бъде малтретиран, аз не мога просто да мълча. Може да е на мой концерт, може да е на гарата — ако видя нещо нередно, ще реагирам, особено ако е човек, който очевидно има нужда от помощ.

Но също вярвам, че трябва да бъдеш верен на себе си. За нас, за мен и Max, от много дълго време сме влагали много неща в текстовете си, които определят каква публика искаме да имаме. Искаме това да е безопасно място за хората.

И, разбира се, хората, които обръщат внимание на текстовете, знаят много добре зад какво стоим ние.

Като гледаш сцената днес, има толкова много групи, които идват и си отиват много бързо. Една група може да стане популярна за броени дни, но в същото време популярна група може да изчезне също толкова бързо. В такава среда какво мислиш, че трябва да има една група, за да изпъкне наистина сред всички останали?

Това е доста сложен въпрос. Мисля, че единственото, което наистина можеш да направиш, е да бъдеш верен на себе си. Това е единственият начин да се откроиш.

Ако се опитваш да правиш определени неща само за да привлечеш внимание, много лесно може да стане фалшиво. Така че най-важното е да бъдеш честен и прозрачен за това защо правиш нещата по начина, по който ги правиш. Това е, което може да те отдели от другите групи.

Мисля, че основното послание е да се доверяваш на вътрешното си усещане. Това правим ние. Музиката, която свиря, е музиката, която искам да слушам. Това е музиката, която пиша, и понякога е музиката, която не мога да чуя от други групи — затова аз я правя.

Сцената се променя много бързо и понякога групи биват критикувани или бойкотирани за неща, които са всъщност са правили от години. Какво мислиш, че трябва да направи една група, когато нещо, което преди не е било възприемано като проблем, изведнъж стане спорно?

Да, това е трудно за преценка, защото cancel culture е нещо, което се случва постоянно.

Мисля, че опасното при cancel culture е, че не даваш на хората шанс да се учат от грешките си. Това е основният проблем с това просто да бойкотираш, вместо да слушаш.

Може би този човек е казал нещо или е постъпил по начин, който е бил грешен, но той все пак може да промени мнението си. Може да каже: „Уау, сбърках! Това, което направих, беше грешно и съм тук, за да поема пълна отговорност за действията си.“

Така че не знам дали бойкотирането винаги е най-добрият начин.

За съжаление напреднагме с времето и не искам да те задържам повече. Преди да приключим, бих искал да те върна към предстоящия концерт в София на 13 юли. Какво могат да очакват феновете от тази вечер и би ли искал да кажеш няколко финални думи, с които да поканиш хората на концерта?

Това турне е невероятно, а шоуто е наистина специално. Има красиви светлини, видео елементи и много неща, които карат вечерта да се усеща различно.

Разбира се, ще свирим „Chaos A.D.“, но сме подготвили и няколко изненади — може би някои кавъри, някои B-sides и няколко неща от този период на групата.

Наистина искам да видя всички от България да дойдат в София, за да отпразнуват това с нас. Това е нещо, с което много се гордеем, и сме развълнувани да го споделим с феновете.

Благодаря ти много, Iggor, за отделеното време и за това интервю. Надявам се, че се наслаждаваш на Световното първенство, а ние всички очакваме с нетърпение да те видим в София на 13 юли.

Световното е… странно, ако мога така да го нарека. Гледаме Бразилия, разбира се, както и няколко други отбора. Наистина се надявам Бразилия да продължи напред, защото футболът означава толкова много за нашата страна. Музиката и футболът са две много специални неща в Бразилия, така че винаги е красиво да видиш тази страст. Развълнуван съм да видя какво ще се случи по-нататък.

Стискам палци. Очаквам с нетърпение да те видим в София. Благодаря ти много за това интервю.

Благодаря. Пази се.

***

Автор: Никола Петрас
Юли 2026