Здравей Jeff, радвам се да те чуя! След няколко дни тръгвате на турне отново. Как се подготвяш за подобно нещо? Предполагам като музикант нямаш търпение отново да си на път.

Да, всеки път е едно и също. Нямаш търпение да тръгнеш на път. Изкарваш си супер през първата, втората, третата и четвъртата седмица и изведнъж на петата, започваш да усещаш възрастта си (ха-ха). Този път реших да не правя по 4-5 концерта на седмица, а да е двумесечно турне с 6 концерта на седмица. Исках да е, както го правихме едно време и да си изкараме супер.

През ноември Annihilator ще гостува т за трети път в България, но за пръв път на самостоятелен концерт. Шоуто ще е част от отложеното турне “For the Demented“. Какво да очакват феновете от изпълнението ви?

Да, наложи се да отложим турнето с една година. Randy Rampage почина почти на 30 годишнината от „Alice In Hell“, а ние искахме да вземем сегашната му група за подгряващи на турнето и той да излиза с нас на сцената за някои песни. Истинско нещастие е, че той почина. Ще направим малък трибют към него с предстоящото турне. Друга причина, която наложи отлагането е, че се ожених за англичанка и се преместих тук. Отне ми почти цяла година, за да построя студиото си в Англия. Съответно трябваше да предам паспорта си и да живея известно време тук. Сега всичко е готово, имам си студио, албума е завършен и сме готови да купонясваме. Нямам търпение да дойдем в България отново. Има страхотни фенове там. Скоро гледах клипчета от последния фестивал, на който свирихме там. Беше диво човече! Slayer и W.A.S.P. също свириха там!

Да, това беше Loud Festival 2012. Вокалист на Annihilator тогава беше Dave Padden. През 2014 обаче, той напуска групата и ти се завръщаш отново към пеенето. Защо Dave напусна и търсил ли си други вокалисти преди да решиш сам да пееш отново?

Търсих вокалисти за няколко седмици. Приказвах и с няколко, които наистина харесвам, но те вече бяха ангажирани с групи. Stu Block например e страхотен вокалист и също канадец. Мислих за него, но той вече имаше ангажимент към Jon Schaffer и Iced Earth. Търсих още известно време и реших, че ще пея отново. Добро предизвикателство за мен е да ставам все по-добър в свиренето и пеенето. Отне ми доста години, но мисля че едва сега почвам да ставам по-добър в свиренето и пеенето на живо, и в студио. Опитвам се да ползвам все по-малко компютърни трикове и звукът ми да е по-суров и класически. Новият албум ще е като първите три, но с повече гняв в него!

„For the Demented“ излезе преди 3 години. И съдейки по това, предполагам че новият албум трябва да излезе съвсем скоро?

О, да. Новият албум ще излезе през Януари. Приключваме това турне, минават Коледните празници, албума излиза и тръгваме на турне отново. Ще бъде много забавно.

Annihilator винаги са имали добри вокалисти в състава си, включително теб. Кой вокалист обаче е бил труден за работа и защо?

В студиото всеки работи много здраво и се старае да даде всичко от себе си. Там всички са еднакви. Повечето проблеми, които имаме са на турне и са свързани с прекалената употреба на алкохол и наркотици (ха-ха). Очевидно е, че ако си певец и правиш всичко това, няма да си в кондиция през цялото време. Супер е да се забавляваш и да пиеш няколко питиета, но когато това се случва всеки ден и нощ е проблем. Тогава ставаш и тежест за хората около себе си. Имали сме няколко такива ... всъщност само един (Ха-ха) Повечето от хората които са минали през тази група за последните 30 години са страхотни хора. С повечето си стиснахме ръце и те продължиха по своя път.

Затова ли напусна Dave Padden? Поради умората от пътуванията?

Dave изкара 12 години в групата и наистина му беше дошло до гуша от пътуване. Някои хора като мен могат да се качат на самолет и да пътуват цял живот. Това е част от това да се изхранваш чрез музика. След 10-11 години обаче, на Dave му писна да лети от Ванкувър до някъде из Канада за записи и репетиции, а после по цял свят за турнета. Той искаше да остане, да прави музика и работи във Ванкувър.

През 2002 ти си тур китарист на Savatage. Какво беше усещането и какви спомени имаш от тогава?

Беше много яко! Разполагах само с 10 дни преди да почне лятното им турне и нямах много време да науча всички песни. Помня, че репетирах ден и нощ по 18 часа на ден, за да науча всичко. Беше ми много напрегнато, но когато започнахме да свирим заедно, всичко се нареди. Беше много забавно.

Сега е модерно групите да правят годишнини на емблематичните си албуми. Както каза, скоро се навършиха 30 години от „Allice“ in Hell. Може ли да разкриеш повече подробности около сетлиста на това турне?

Имаме два емблематични албума „Allice In Hell“ и „Never, Neverland“. Поради смъртта на Randy ще направим доста песни от „Allice In Hell“, но ще включим и доста от Never, Neverland, тъй като неговата годишнина предстои в началото на следващата година. Подготвили сме песни, които не сме свирили преди и със сигурност от предстоящия албум. Много хора искат да чуят тези нови песни и затова ще пуснем няколко клипа в близките седмици. Разбира се, че ще изсвирим „Allice In Hell“ и „King Of The Kill“. Ще има и песни от предния албум и парчета, които хората ни молят на направим от години. Подготвили сме и един инструментал и песен, която не сме свирили от 29 години.

Бил си канен неколкократно от Dave Mustaine да се присъединиш към Megadeth! Съжалявал ли си, че си отклонявал тази покана?

Не точно. Мисля първия път Dave ме покани на прослушване за Megadeth, а после няколко пъти да се присъединя. Още в самото начало знаех, а може би и той знаеше, че това няма как да се случи. Аз имам своя група, а Megadeth са неговата. Оттам са минали страхотни китаристи през годините - Marty Friedman, Chris Poland, Chris Broderick, Jeff Young. Включително новият пич, с който свирят в момента... Хм... Как се казваше?

Kiko Loureiro?

А, да! Kiko!... Извинявай, толкова много имена и неща са ми в главата в момента. Знам много добре Kiko, но мозъка ми работи на двойни обороти.

Нормално е. Предстои ти турне и ти си основната движеща фигура в групата. Мога да си представя какъв хаос е всичко!

Това, което ти си представяш, умножи го по 100! Ха-ха!

Ха-ха Бидейки движещата и основна фигура в групата, китарист, вокалист композитор и продуцент. Не е ли малко трудно да запазиш реален и безпристрастен поглед над музиката си? Вслушваш ли се в съвети и би ли работил с продуцент например?

Винаги е хубавo, когато има и друг човек в студиото. В началото правих всичко сам, защото нямах пари и не можех да си позволя наемането на продуценти и т.н. Сега обаче, когато имам пари, продължавам да го правя сам, защото ми е забавно. Винаги мога да включа повече хора, но предпочитам да го правя сам, защото ми доставя удоволствие и е нещо като хоби. За мен това не е заради парите, кориците на списания и да бъда най-продавания артист и т.н. Въпрос на оцеляване е, да се забавляваш и да си част от многото банди, които съществуват! Целта ми никога не е била да бъда „Номер 1“, а просто да бъда част от тази сцена. Не ми е необходимо да хвърлям купища пари по продуценти, за да направят албума ми „Номер 1“

Като музикант има ли нещо, което не си постигнал още?

Хм, има едно нещо, към което се стремя. В някои албуми се старая повече, в други се получава по-добре от очакваното като вдъхновение и т.н. Това което се опитвам да постигна е... Как да го кажа?... “Painkiller” албумът на Annihilator. Когато Judas Priest издадоха този албум, те имах 14 издадени творби зад гърба си. Можеха спокойно да се пенсионират и пак да са легенди. Имайки албуми като “British Steel”, “Screaming for Vengeance” и “Defenders Of The Faith”, те ударно издадоха “Painkiller”. Това е един от последните велики хеви метъл албуми. 1990 като цяло е последния удар на Хеви Метъла. Това искам за Annihilator – да издадем най-великия албум преди да се пенсионирам.

Това почти отговаря на следващия ми въпрос, но все пак: Има ли някой албум, на която и да е група, който би искал да е записан от Annihilator? „Painkiller“ може би?

Не, не говорих за музиката в „Painkiller“, а за идеята като цяло. Идеята да имаш толкова много издадени албуми и все пак да издадеш нещо толкова шокиращо добро в този период от кариерата си.

Окей разбрах, но все пак има ли музика, която би предпочел да e написана и записана от теб?

Хм-м. Никога не сме имали подходящ вокалист за това, но мисля че The Sentinel на Judas Priest. Това е най-любимото ми парче. Ако говорим за албум, предполагам ще е албум на Slayer, Exodus или Metallica... много са.

Музикалният бизнес се е променил доста от 90-те насам и още по-драстично, ако погледнем 80-те. Срещам много различни мнения за това как един артист може да изкарва пари от музиката си. Ясно е, че продажбата на CD-та не е достатъчна заради Mp3-ойките и платформите за стрийминг. Кой е най-добрият начин за музикант да изкарва пари? Мърчандайз , турнета ? Има групи, които не правят никакви турнета и все пак се оплакват, че не изкарват пари от музиката си, но за да правиш турнета трябва да инвестираш в това. Какво е твоето мнение и какъв съвет би дал на групите, които се опитват да постигнат нещо?

Не мога много да посъветвам новите банди, защото моят опит идва от друго време. От стара група с голяма дискография. Наличието на огромен каталог от музика, и че сме наоколо през последните 30 години ни е създало привърженици . Дори да не сме огромна група с разпродадени стадиони пак събираме в различни държави между 500 и 20 000 човека публика. Това е благодарение на богатия ни каталог, ранните ни песни,з и че все още сме тук. В наши дни наистина е трудно, защото музикалните компании не влагат средства в младите групи, и за да изкарваш пари трябва да правиш концерти и да продаваш тениски. Без необходимата популярност обаче, хората не знаят кой си и не идват по концертите...

Тоест всичко е един порочен кръг?

Да! Единственият съвет, който бих могъл да дам е: Преди много години, когато влизахме в студио да записваме, трябваше да наемем тонрежисьор, продуцент, отговорник по миксирането и мастерирането и т.н. Всичко това са разходи! Музикантите сега трябва да вършат всичката тази работа и да се научат как да я вършат добре. Знам, че звуча като някой старец, но така седят нещата! Ако наистина искаш нещо, трябва да посветиш целия си живот на него. Не може да бачкаш някаква дневна работа, а през уикенда да излизаш с приятелката си и да очакваш, музиката ти, или каквото и да е, ще кацне в скута ти и ще ти донесе много пари и популярност. Ако искаш нещо, трябва да се заемеш с него на 100%, иначе няма да е успешно и уникално. Успехът идва при този, който се труди здраво за него!

Това е много добър съвет за всеки и може да бъде приложен във всичко!

Подпис: Jeff Waters! Ха-ха

Това е един страхотен край на интервюто, но мога ли да те помоля да оставиш съобщение за всички наши читатели, и разбира се хората, които ще искат да те видят на 17 ноември в София.

На 17 ноември ще е супер, че се връщаме в София за трети път. Знам, че не е достатъчно често, но нямаме търпение да свирим за вас. Подготвили сме ви нови, стари и други песни. Просто елате на шоуто и доведете приятели, че ще е страшен купон!

Благодаря ти за отделеното време Jeff, ще се видим през ноември!

Разбира се човече, до скоро!

Автор: Никола Петрас